А Каролайн смяташе, че е подкрепяла Хомър в дните на скръб по мъртвия му стопанин.
— Ти го обичаш, мамо — каза тя. — Не можеш да заблудиш никого.
— Той щеше да е бездомник, ако не бях аз — кимна Огъста.
— Чудя се дали някой си дава сметка за това.
Младият мъж беше живял в Ню Хампшир, близо до Дартмут, но семейството му беше от Сан Франциско и не искаше да се занимава с кучето. Полицията настани Хомър в приют за безстопанствени животни в Хановър. Огъста беше дала съгласието си да вземат кучето при тях, защото Каролайн се терзаеше от мисълта, че са го изоставили, и беше успяла да убеди майка си, че спасяването на Хомър ще помогне на Скай да се съвземе. Разбира се, Хю също искаше да го вземат.
— Да се върнем на въпроса за Скай, мамо.
— Не зная какво я е изкарало от релсите — предпазливо изрече Огъста. — Какво я накара да се разстрои така внезапно. Мисля, че трябва да уредим да я изпишат от болницата, да я приемем у дома, да й осигурим добра почивка и да избягваме болезнените теми. За мен миналото е минно поле, от което ужасно ми е писнало!
— Мамо…
— Край на историята. Чу ли ме, Каролайн? — остро изрече Огъста, сложи очилата си и изгледа дъщеря си.
— Грешиш, мамо — каза Каролайн и се изправи. — Историята не е приключила.
— И как ще продължи? Ти и сестрите ти ще се оплаквате от баща си на всеки срещнат, който прояви желание да ви слуша? А аз ще седя тук и ще се опитвам да защитавам паметта му? Той ви обичаше. Отказвам да твърдите пред когото и да било и най-вече пред себе си, че е било иначе.
— Мамо, историята ще завърши с погребението на Скай — прекъсна я Каролайн. Гласът й бе станал дрезгав от гняв, а очите й с цвят на черни перли хвърляха яростни искри.
— Да не си посмяла дори да го произнесеш! — изсъска Огъста.
— Може да падне и да си разбие главата или пък да изпие цяло шише приспивателни. Следващия път може да не е катастрофа. А кой знае — може и да е. Тя уби човек, мамо, и според мен това я тласка към самоунищожение.
— Каролайн! — изрече заплашително Огъста, а главата й започна да трепери както винаги, когато нещо силно я разстройваше.
Каролайн прекоси стаята, коленичи пред стола на майка си и взе ръцете й в своите. Видът на елегантната й дъщеря, застанала в краката й в молитвена поза, беше повече, отколкото Огъста можеше да понесе. Опита се да я отблъсне от себе си, но не успя. Каролайн не помръдна и не отмести поглед от очите на майка си.
— Моля те, мамо — промълви, а по страните й потекоха сълзи. — Притеснявам се за теб почти толкова, колкото се притеснявам за Скай. Знам как ще се чувстваш, ако се случи нещо лошо. Няма да го понесеш — прекалено силно обичаш Скай. Нека да се поддържаме в този труден момент, да направим онова, което наистина ще й помогне. И да започнем с едно — да бъдем абсолютно честни, става ли?
Огъста пое дълбоко дъх, приведе се напред и върхът на носа й докосна носа на Каролайн. Очите им най-после се срещнаха и както винаги Огъста беше впечатлена от дълбочината, красотата и затаената страст в погледа на най-голямата си дъщеря. Направо дъхът й спираше. Хю беше уловил този сблъсък от емоции и беше успял да го изобрази върху платното — в най-известния портрет, който бе рисувал… «Момичето в бялата рокля».
Огъста леко се отдръпна назад и отметна тъмен кичур от челото на Каролайн. Остави гергефа настрана и изправи рамене. Изгледа дъщеря си, все още коленичила в краката й, и си спомни за своето детство, за случаите, в които отиваше на църква, за да се моли на Господ да й помогне. Чудеше се дали момичетата й изобщо си спомнят, че са родени и възпитавани като католички. Или може би бяха престанали да вярват в Бога по същото време, когато Хю и Огъста бяха загубили вярата си, непосредствено след инцидента в планината Редхоук.
— Баща ти ви обичаше — повтори Огъста, без да отмества поглед от безизразното лице на Каролайн. — Ловът беше неговият начин да… Той беше забележителен човек и проявяваше обичта си по изключителен начин.
— Знам — кимна дъщерята.
— Да ти направя ли коктейл? — попита Огъста и стана. — Аз ще пийна един.
Каролайн наведе глава. Не отвърна. Сякаш обмисляше предложението на майка си. Огъста реши да приготви коктейли и за двете. Погали дъщеря си по главата и се отправи към зимната градина, където беше барчето с напитките.
* * *
«Изключителен начин»…
Каролайн седеше на стъпалата, водещи към плажа, и мислеше за баща си. Хомър се беше разположил до нея.