«Бедната Скай — помисли си Мишел. — Да се омъжи за човек с избухливия нрав на баща й и без грам от добротата, с която същевременно беше известен Хю.» Каква работа имаше Саймън тук и по това време? Сигурно беше дошъл да търси Скай. Каролайн едва ли го беше поканила на бала. Бурята приближаваше. От стълбата Мишел наблюдаваше как Каролайн излиза от сградата на хотела и решително се насочва към зет си. Секретарката се хвана още по-здраво за стълбата и се наведе, за да вижда по-добре.
* * *
Предната вечер Каролайн дълго не можа да заспи. Телефонното позвъняване я беше разстроило. Тя дълго се мята в леглото, а след полунощ я заболя глава. Надяваше се телефонът отново да иззвъни, но това не се случи.
Затова пък първото нещо, което видя тази сутрин, щом влезе в кабинета си, беше бележката, оставена от Мишел на бюрото й. Покана от Джо Конър за вечеря на борда на «Метеор». По-късно Мишел и обясни, че телефонната връзка била ужасна — все едно че корабът бил попаднал в силна буря. Джо се притеснявал, че връзката може да се разпадне, затова говорел бързо. Помолил Мишел да каже на Каролайн, че ако иска да посети кораба и да наблюдава работата на екипа, трябва да бъде на палубата в осем вечерта в четвъртък.
Каролайн беше объркана. Джо я беше изхвърлил с един замах от живота си, а сега я канеше на вечеря. Не знаеше какво да мисли. Тя излезе навън и налетя на зет си.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — възкликна възмутено тя. Не можеше да повярва на очите си.
— И аз се радвам да те видя, Каролайн — саркастично отвърна Саймън и смачка фаса на цигарата си на стъпалата пред входа.
— Не искам да те виждам тук! — изсъска тя.
— Дойдох да се срещна със Скай — отвърна невъзмутимо Саймън. — И къде според тебе би трябвало да бъда? Напуснахме нашето гнезденце, а едва ли бих могъл да се нарека добре дошъл в къщата на майка ти.
— Значи си въобразяваш, че можеш да се настаниш в моя хотел? Защо ли си мисля, че нямаш намерение да си наемеш стая срещу заплащане? Трябва обаче да ти кажа, че загуби всичките си привилегии като мой зет в мига, в който напусна сестра ми.
— Моля те, Каролайн, позволи ми да остана! Ще спя в навеса, в моето старо студио. Вече проверих — никой не го ползва. Трябва да видя Скай. Искам да й помогна!
Каролайн загриза върха на писалката си. Втренчи се в Саймън. Зет й беше висок и слаб мъж, с буйна черна коса, високи скули и хлътнали черни очи, които светеха с особен плам, способен да докара Скай до полуда и да изпълни с подозрение сестрите й. Саймън беше използвач и подмазвач. Беше обул тесни черни джинси и чиста бяла тениска, по която личаха петна от засъхнала боя. Изглеждаше недохранен, разсеян и превит под бремето на таланта си.
Дали не се беше оженил за Скай само за да бъде картинката по-пълна, цинично си помисли Каролайн.
— Така. Говорим за дявола и той взел, че се появил! — чу се един глас откъм поляната.
Каролайн обърна глава към Клий. Красивата й сестра се приближаваше към тях. Изглеждаше зашеметяващо в бледорозовата си рокля без ръкави и с огромните тъмни очила. Клий се завъртя около Саймън като изгладняла бяла акула около паднал във водата сърфист.
— Здрасти, Клий — поздрави любезно Саймън. Каролайн не го понасяше, но в този миг трябваше да признае, че изглежда нещастен. Двете с Клий бяха неговият най-страшен кошмар. Беше наранил малката им сестра, и то лошо. Тя се запита как ли се чувстваше негодникът в този момент под прицела на гневните им погледи.
— Какво те е накарало да се върнеш отново в нашия скапан малък градец, Саймън? Да не би да си забравил да опразниш нечия банкова сметка? — саркастично попита Клий.
— Клий, ще ти кажа онова, което току-що казах и на Каролайн: искам да помогна на Скай. Признавам, че сгреших. Обичам я и искам да ме приеме обратно.
— Нима? — свъси вежди Каролайн. Беше пропуснал пред нея тази прочувствена реч.
— Да. Мога ли да остана? В навеса?
— Не те искам тук!
— Да, но Скай ме иска.
— Защо, за бога, й е притрябвало да те вижда? — повиши глас тя, вбесена от неговата арогантност. Едва ли присъствието на мъжа, разбил сърцето й, би помогнало на Скай да се съвземе.
— Как мислиш, че разбрах за катастрофата? — попита Саймън и извади нова цигара. Ръцете му нервно трепереха. Ужасно му се искаше да запали. — Тя ми се обади. Има нужда от мен, също както и аз имам нужда от нея.
— Била му се обадила! — обърна се Каролайн към Клий. Двете си размениха многозначителни погледи, претегляйки информацията.