Скай обичаше баща си и затова направи опит да обикне и лова. Изпитваше отвращение, когато убиваше, но се страхуваше да го признае, за да не го разочарова.
Сега, докато гледаше снимката, си спомни колко отчаяно се беше опитвала да избяга от тези пътувания. Често се преструваше, че я боли гърлото или че има температура с тайната надежда, че майка й ще я задържи у дома.
— Здравей, скъпа — разнесе се гласът на Саймън над главата й.
Не беше очаквала някой да й заговори и затова подскочи.
— Здрасти — отвърна тя дрезгаво.
Двамата съпрузи се изгледаха един друг. Скай преглътна мъчително. Саймън изглеждаше мрачен, привлекателен и угрижен. Личеше, че не се беше хранил редовно.
— Какво се опитваш да ми причиниш? — попита я той, а тревожният му поглед не се откъсваше от лицето й. Пристъпи към леглото, отметна внимателно завивките встрани и нежно я целуна.
— За какво говориш? — объркано го изгледа тя.
— Тази катастрофа… — прошепна съпругът й. — Ти ще убиеш и мен, ако убиеш себе си.
— Ако аз умра, това не би те убило, така че не го изричай.
— Да се хванем ли на бас?
Сега, когато беше при нея, не можеше да се въздържи да не я докосва. Изранената й страна, ръцете й, устните й. Скай усещаше топлината на тялото му, електричеството, което преминаваше между двамата. Внезапно се притисна към него, копнеейки да се слее с тялото му.
— Обичам те, Скай — промълви Саймън. — Обичам те повече от всичко на този свят. Толкова съжалявам! Наистина съжалявам!
Не искаше да слуша извиненията му. Чувстваше как ръцете му я обгръщат, как галят гърба й. Нямаше представа как би живяла без него.
— Кажи нещо — прошепна той.
— Защо? — попита, просто защото това беше единствената дума, която й дойде наум в този момент.
— Защото съм негодник. Питаш ме защо те напуснах, нали?
Скай не знаеше. Единственото нещо, от което имаше нужда в този момент, беше той да продължи да я прегръща. Чувството за близост, за любов заличаваше скръбта и отчаянието й, прогонваше от съзнанието й мисълта за Андрю.
Но понеже Саймън искаше от нея да говори и ако тя не го направеше, той може би щеше да се отдръпне, тя се насили да каже:
— Да.
— Вината беше нейна. На Биба. — Произнесе името на съперницата й така, сякаш се страхуваше, че дори самият звук би причинил болка на Скай. Само че грешеше — тя беше претръпнала. Притвори очи и усети как дланта му гали гърба й. — Тя ме изкуши. Знаеш какви са моделите — събличат се за пари. Какво бих могъл да очаквам от нея? Да уважава брака ни?
— Това е наше задължение, не нейно — изрече уморено Скай, преди да се е усетила.
Ръката на Саймън застина на гърба й. Той се изправи и отметна тъмната си коса назад. Очите му изпитателно се впиха в Скай, сякаш се опитваха да прочетат мислите й.
— Добре ли си? Ще те изпишат ли скоро?
— Надявам се — кимна тя.
Щом Саймън се отдръпна, чувствата й се промениха. Физическата му близост й действаше като упойка, илюзията за тяхната любов я успокояваше, тушираше кипящата в гърдите й буря. Искаше той отново да я прегърне, но осъзнаваше, че едно питие би имало същия ефект върху нея. Или пък една таблетка болкоуспокояващо.
— Това какво е? — попита Саймън и погледна към албума.
— Просто семейни снимки — отвърна тя и обърна страницата.
— Хю стреля отново! — със задоволство отбеляза той, спирайки поглед върху една снимка, на която се виждаха трите момичета и баща им. — Или може би ти си хванала тази мерлуза?
— Не бях аз, уловът беше негов. Какво каза преди малко? — чу се да изрича след кратка пауза. — Че ако с мен се случи нещо, това ще те убие? Аз никога няма да направя нещо, което да ти причини болка, знаеш го, нали?
— Да, скъпа — кимна той и ръката му отново се плъзна по гърба й. — Знам.
* * *
Огъста Ренуик проявяваше голям интерес към търсачите на съкровища. Откакто Каролайн й беше показала корабите, тя не се отделяше от прозореца. Наблюдаваше действията на екипажа през телескопа на Хю с надеждата да зърне как изваждат от дълбините на океана някой блестящ предмет.
Отдадена на това занимание, тя лесно забравяше факта, че най-малката й дъщеря е в болницата. Е, всъщност не забравяше, но беше в състояние да отпрати тази мисъл някъде дълбоко в съзнанието си. Беше видяла доктор Хендерсън в болничния коридор. Двамата направиха всичко възможно, за да избягнат срещата. Огъста му нямаше доверие. Напрегнатият му глас с нотки на фалшиво съчувствие и загриженост я караха да потръпва от отвращение.