— Ходехме заедно до училището — промълви на глас тя.
После очите й се спряха на голите колене на сестрите й. Познаваше всеки белег по тях… Белегът с форма на сърп под лявото коляно на Клий, който сестра й беше получила, след като една вечер се беше спънала в тъмното и се беше порязала на парче счупено стъкло. Белегът на десния глезен на Скай, оставен от бодливата тел, ограждаща съседното пасище, в което децата нямаха право да влизат…
Познаваше момчетата, които сестрите й бяха харесвали. Беше ги дразнила за всяко едно от тях, беше им помагала да съчиняват любовни писъмца и беше набирала телефонните им номера, за да могат Клий и Скай да чуят гласа на любимото си момче, преди сестра им да затвори. А понякога — и това беше нещо, от което щеше да се срамува до края на живота си — понякога си позволяваше да флиртува с приятелите на сестрите си. Искаше да се увери дали наистина ги харесват.
И трите си имаха свои тайни. Бяха попадали в различни ситуации и бяха трупали опит. Имаше неща, за които изобщо не подозираха. Не споделяха абсолютно всичко. Не бяха казали на Скай за кавгите между майка им и баща им например, които тя не чуваше, защото заспиваше рано. Най-малката й сестра, беше скрила от нея, че беше преписала на един тест по математика в седми клас — за пръв и последен път в живота си — защото Каролайн й беше помогнала с домашното и й беше обяснила задачите и Скай не искаше да я разочарова…
Лошите неща, които се бяха случвали на Скай… Мъжете, на които беше позволявала да я докосват, макар да знае, че не бива. Моментите на страх. Миговете, в които се беше оказвала без избор. Непознатите места, на които се беше озовавала много пъти, без да може да се обади на някого — дори на сестрите си. Чувството, че си убил човек…
Дори когато преживяваше прекрасни минути, когато тръпнеше от любов или със затаен дъх наблюдаваше отражението на луната върху гладката повърхност на водата, когато изглеждаше така, сякаш небесната красавица обещаваше нещо, което Каролайн никога нямаше да разбере, въпреки че беше нейна сестра и беше излязла от същата утроба…
Три сестри, три отделни свята. Различни комбинации, безброй възможности. Вземаш една, получаваш три. Две срещу една. Едната е излишна. Тайни, споделени само с едната. После тази, с която е споделено, казва на онази, която не би трябвало да знае. Всяка е бясна на другите две. Или тайни, които не биваше да бъдат казвани на никого. Тайни, които тя знаеше, но никога нямаше да разкрие. Тайни, за които всички се досещаха, но никой не знаеше със сигурност. Грешки, свързани с живота и със смъртта. Геометрия на сестринството.
> Втора глава
Седмица по-късно трите отидоха на кино. На връщане оставиха Скай в «Хълма на светулките», където тя временно се беше установила след заминаването на Саймън, и поеха към къщи. Всички живееха в Блек Хол на разстояние от около четири километра една от друга. Тази вечер бяха с волвото на Клий. Караха бавно. Съпругът и децата на Клий нямаше да се приберат до сутринта, така че тя беше свободна. Каролайн пък обожаваше да се разхожда със сестра си. В колата цареше атмосфера на задушевно спокойствие. Известно време мълчаха, накрая Клий попита:
— Какво й става на Скай?
— Де да знаех — въздъхна Каролайн.
Представи си съпруга на най-малката си сестра. Саймън беше голям егоист. Двамата със Скай бяха талантливи художници и бяха водили свободния живот на бохеми до мига, в който това се харесваше на Саймън, след което той беше избягал с модела, който му позираше точно преди двамата със Скай да отпразнуват петата годишнина от брака си. Още през детските им години мрачните настроения, в които изпадаше Скай, ужасно притесняваха Каролайн. Най-малката й сестра почти ги бе преодоляла, докато не се случи това със съпруга й.
— Не е заради Саймън — изрече Каролайн.
— Каква е причината тогава?
— Имам чувството, че миналото й отново се връща.
— Какво минало?
— Тя уби човек, Клий!
— Не го е направила нарочно — жално промълви Клий.
— Но този факт не може да съживи убития, нали?
— Опитва се да заглуши чувството си за вина, затова пие — каза Клий. — Също като татко.
— Да, също като татко.
Продължиха пътя си. Каролайн живееше в малка къща в района на хотела «Ренуик Ин», превърнал се в убежище за хора на изкуството. Сградата беше на двеста години, бяла, със седем комина и четири тайни стаи. Беше заобиколена от обширна градина и борове, към нея се числяха стопански постройки и един голям тухлен хамбар. Имението заемаше площ от сто акра по поречието на река Ибис, приток на Кънектикът, и навремето беше принадлежало на бабата и дядото на сестрите Ренуик.