Още се виждаха звезди, тревата беше студена и мокра, но откъм морето вече се зазоряваше. Аравис се скри за малко в гората и се върна твърде странна на вид в изпокъсаните дрехи — своите бе увила на вързоп. Доспехите й, щита, камата и двете седла, както и останалите такъми на конете поставиха в чувалите. Брий и Хуин вече се бяха нацапали колкото могат. Оставаше само да им подрежат опашките. Можеха да го направят единствено с камата на Аравис — наложи се да развържат един от чувалите. Работата се оказа по-продължителна, отколкото предполагаха, а и конете доста ги заболя.
— Честна дума — обади се Брий, — ако не бях Говорещ кон, с удоволствие щях да те ритна в лицето! Нали се договорихме да я отрежеш, а не да я скубеш? Имам чувството, че дърпаш косъм по косъм.
Но независимо от все още стелещата се тъмнина и вкочанените пръсти най-сетне приключиха. Чувалите отново бяха върху гърбовете на конете, а децата здраво стискаха в ръце въжетата, които сега заместваха юздите. И пътешествието започна.
— Запомнете! — повтаряше Брий. — Трябва да се движим колкото е възможно по-близо един до друг. Ако нещо ни раздели — среща при Гробниците на древните крале. Който стигне там пръв, чака останалите.
— И запомнете! — допълни Шаста и се обърна към конете. — Вие двамата да не се отнесете и да започнете да приказвате. Мълчете си, каквото и да стане.
Глава четвърта
Шаста попада в свитата на нарнийците
Отначало Шаста не виждаше нищо в долината под себе си — само море от мъгла и няколко купола с островърхи кули над тях. Но с настъпването на светлината и разсейването на мъглата той започна да различава все повече неща. Широка река се раздвояваше и на образувания между ръкавите остров се издигаше Ташбаан — едно от чудесата на света. По самия край на острова (водите се разбиваха направо в камъните) се издигаха високи яки стени с толкова бойници, че скоро се отказа да ги брои. Островът се издигаше зад заграждението като хълм, осеян с постройки: тераса над тераса, улица над улица, криволичещи пътеки, по които растяха портокалови и лимонови дървета, градини по покривите на къщите, балкони, дълги аркади, колонади, кули, бойници и минарета. Когато слънцето най-после изплува над морето и лъчите му започнаха да се отразяват в сребърния купол на огромния храм на бог Таш, Шаста беше почти заслепен.
— Хайде, Шаста! — подканваше го постоянно Брий.
И двата бряга на реката към долината на пръв поглед приличаха на гора, тъй нагъсто бяха кичестите градини, но с приближаването ясно започнаха да се различават многобройните бели къщурки, сгушени сред дърветата. Шаста долови прекрасен аромат на цветя и плодове. След не повече от четвърт час вече крачеха по равен път между бели стени, над които преливаха короните на дърветата.
— Ха! — възкликна Шаста. — Та това е великолепно място!
— Прав си — съгласи се Брий. — Но ще се почувствам по-добре, когато го прекосим безопасно и стигнем до другия край. Към Нарния и севера!
В този момент долетя слаб шум. Постепенно започна да се усилва и по едно време сякаш се носеше над цялата долина. Приличаше на музика, но мощта и тържественото й звучене някак плашеше.
— Това са роговете. Свирят, за да известят отварянето на градските порти — обясни Брий. — Ще бъдем там след минута. Аравис, отпусни си малко раменете, стъпвай по-тежко и се опитай да не приличаш толкова на принцеса! Представяй си, че цял живот са те ритали, налагали, ругали и наричали с какви ли не обидни имена!
— Щом ще си говорим за това, ти защо не си поотпуснеш малко главата. Не си извивай врата високо, за да не приличаш толкова на боен кон!
— Ш-ш-ш-т… — прекъсна я Брий. — Стигнахме.
И наистина пристигнаха. Стояха на речния бряг, а пътят продължаваше по мост с множество арки. Водата танцуваше на ярката сутрешна светлина. Надясно, към устието на реката, проблесна мачта на кораб. Пред моста чакаха няколко други пътници — предимно селяни с натоварени магарета и мулета, а някои носеха кошниците на главите си. Децата и конете се вляха в тази група.
— Нещо не е наред ли? — прошепна Шаста на Аравис, чието лице придоби странно изражение.
— А, не се и съмнявам, че за теб всичко е наред! — прошепна в отговор Аравис доста гневно. — Какво значение има за теб, че си в Ташбаан? За мен обаче е редно да вляза на богато украсена носилка, да ме съпровождат множество войници отпред и роби отзад, да съм се отправила например на пир в двореца на Тисрок (жив и здрав да е вовеки!), а не да се промъквам така крадешком. Но за теб е по-различно.