При което тя и Кент трябва да напуснат общината, защото младият мъж нарушава обещанието си да не се обажда на охраната.
Връщат се в десет часа. Научават, че съветът ще заседава до след обяд. Появяват се отново след обяд и научават, че съветът ще заседава цял ден. Брит-Мари обяснява молбата си за футболното игрище по-ясно на мъжа на рецепцията, защото смята, че определено не е нужен цял ден, за да свършат тази работа. Пазачът, повикан от мъжа, смята, че Брит-Мари е прекалила с яснотата. Казва им, че ако тя още веднъж направи така, ще бъде принуден да ѝ отнеме чантата. Кент се засмива и казва, че в такъв случай пазачът явно е по-смел човек от него самия. Брит-Мари не знае дали да се обиди, или да се гордее.
– Ще се върнем утре, скъпа, не се притеснявай – успокоява я Кент, докато излизат навън.
Брит-Мари размахва длан отчаяно.
– Ти имаш срещи, Кент. Трябва да се приберем у дома, разбирам го, естествено, че го разбирам. Просто исках да...
Тя си поема дъх толкова дълбоко, че сякаш изсмуква всичкия въздух от чантата си.
– Вега не я боли, когато играе футбол.
– Кое това? – пита Кент.
– Всичко – казва Брит-Мари.
Кент свежда замислено голямата си глава.
– Няма нищо, скъпа. Ще се върнем утре.
Брит-Мари наглася превръзката на ръката си.
– Осъзнавам, че децата нямат нужда от мен. Естествено, че го осъзнавам, Кент. Просто ми се искаше да мога да им дам нещо. Искаше ми се поне да можех да им дам игрище.
– Ще се върнем утре – повтаря Кент и ѝ отваря вратата на колата.
– Не, не, ти си имаш срещи, разбирам, че имаш срещи, трябва да се приберем – въздъхва тя.
Кент се почесва разсеяно по косата. Прокашля се леко. Спира погледа си на гуменото уплътнение между стъклото и вратата и отговаря:
– Работата е там, скъпа, че имам само една среща. С дилъра от автокъщата.
– Ха. Не знаех, че възнамеряваш да купуваш нова кола – казва тя.
– Няма да купувам. Ще продам тази – казва Кент и кима към БВМ-то, в което Брит-Мари току-що е влязла.
Лицето му е потиснато, сякаш знае, че това се очаква от него. Но щом свива раменете си, те изглеждат леки и меки, като на младо момче, все едно току-що са били освободени от голямо тегло.
– Компанията фалира, скъпа. Опитвах се да я спася до самия край, но... да. Знаеш. Криза е.
Брит-Мари зяпва.
– Какво ще правиш?
Кент се усмихва безгрижно, по младежки.
– Ще започна отначало. Така се прави, нали? Едно време нямах почти нищо, сигурно си спомняш?
Спомня си. Пръстите ѝ търсят неговите. И двамата вече са стари, но той се засмива:
– Изградих цял един живот. Мога да го направя отново.
Хваща ръцете ѝ в своите и я поглежда в очите, когато обещава:
– Отново мога да бъда онзи мъж, скъпа.
Изминали са половината път между града и Борг, когато Брит-Мари се обръща към него и го пита какво става с „Манчестър Юнайтед“. Кент се засмива високо. Прекрасно е.
– Нещата отидоха по дяволите. Правят най-лошия си сезон от повече от двайсет години. Очаква се да изритат треньора всеки момент.
– Как се е стигнало дотам? – пита Брит-Мари.
– Забравиха какво ги правеше успешен отбор – отговаря той.
– Ако забравиш това, как можеш отново да си го спомниш? – пита тя.
– Като започнеш отначало – казва той.
Кент наема стая при родителите на Падан за през нощта. Брит-Мари го пита дали не би предпочел да остане в къщата на Банк, но Кент признава, че „сляпата вещица малко ме плаши“.
На следващия ден отново посещават общината. На по-следващия също. В общината сигурно има служители, които си мислят, че Брит-Мари рано или късно ще се откаже, но тези хора чисто и просто не са запознати с важността на списъците, написани с мастило. На сутринта на четвъртия ден се срещат с мъж със сако, който е част от съвета. По обед той вече е извикал още един мъж и една жена, също облечени със сака. Не е ясно дали са там заради експертния си опит в областта, или просто защото първият мъж иска да подобри шансовете си да не бъде уцелен, в случай че Брит-Мари отново реши да удари някого с чантата си.
– Чувала съм много хубави неща за Борг. Изглежда е очарователно място – казва жената одобрително, все едно градчето, което се намира на две мили от офиса ѝ, е някакъв екзотичен остров, до който може да се стигне само с помощта на магия.
– Тук съм във връзка с футболното игрище – заявява Брит-Мари.
– Аха – казва облечената със сако жена.
– Нямаме бюджет за това – съобщава другият облечен със сако мъж.
– Както ви казах – отбелязва първият облечен със сако мъж.
– Тогава бих искала да помоля да промените бюджета – информира ги Брит-Мари.