По това време Сами вече е тръгнал към колата, долепил телефона до ухото си, така че не я чува. Никой не я чува. Но това всъщност не я интересува кой знае колко. Децата тичат между кенчетата, а Брит-Мари стои отстрани и се чувства все едно тялото ѝ е пълно с щастливи газирани мехурчета. Много, много, много тихо повтаря сама на себе си: „Добро име както за упражнението, така и за онзи, който го е измислил“. Няколко пъти.
За пръв път, откакто се помни, Брит-Мари се е пошегувала.
18
В защита на децата може да се каже, че не е нарочно. Или, добре де, разбира се, че е нарочно, но във всеки случай, никой от тях не вярва, че Падан всъщност може да уцели. Все пак те никога не уцелват нищо, в което се целят. Особено Падан, който е най-младият и най-слабият играч в и без това твърде слабия отбор. Но сега става така, че Банк, в още по-лошо настроение от обикновено, минава през паркинга с бялото си куче насред тренировката. Омар вижда, че тя влиза в пицарията, или магазина за хранителни стоки, или автосервиза, или каквото е там, и след малко излиза с торбичка, която изглежда така, сякаш в нея има шоколад, и още една торбичка, която звучи така, сякаш в нея има бира. Омар сръчква Падан с лакът и казва:
– Мислиш ли, че Банк има суперсили?
Падан отговаря със звука, който издават децата, когато устата им е пълна със съдържанието на футболна греда. Омар започва да жестикулира към Брит-Мари, все едно тя би била по-добър участник в дискусията, което може да се счита за малко прекалено оптимистично.
– Сещаш се, по дяволите, във филмите слепите имат суперсили! Като Деърдевил!
– Не съм наясно кой е това – обяснява Брит-Мари толкова приятелски, колкото може в ситуация като тази, когато някой каже такава нечувана глупост.
Банк върви през паркинга с бастуна в ръка, малко зад бялото куче. Омар сочи възбудено:
– Деърдевил! Това е супергерой! Само че сляп! Така че вместо това има други суперсетива. Мислиш ли, че и с нея е така? Че един вид би могла да усети, ако топката лети към главата ѝ, въпреки че не може да я види?
– Бих искала да те информирам, че тя не е сляпа. Има нарушено зрение – казва Брит-Мари, веднага след което се чувства задължена да отбележи: – Не че съм човек, който се хваща за думата. Определено не.
В защита на Падан може да се каже, че идеята не е негова. Просто така се случва, че в този момент топката е в него. Затова Омар, който отдавна е спрял да слуша Брит-Мари, се обръща към него и казва:
– Направи го, Падан!
Падан като че ли не смята, че това е много добра идея. Но тогава Омар казва вълшебните думички, които владеят силата винаги да унищожават и последната трохичка контрол на импулсите във всяко дете по света:
– Не смееш!
В защита на Падан може да се каже, че той, разбира се, не вярва, че ще уцели. Всъщност всички много се изненадват, когато се случва точно това.
Най-изненадана, разбира се, е Банк.
– КАКВО ПО... – изревава тя и се изправя на крака, а лицето ѝ е опаковано в кал.
Първоначално децата стоят с отворени усти. Както е нормално. После Омар започва да се кикоти. Вега също. Банк връхлита бясна към тях, разсичайки въздуха с бастуна си.
– ЗАБАВНО ЛИ ВИ Е, А? ПИКЛЬОВЦИ!
Брит-Мари се прокашля и опитва да протегне ръка.
– Моля те... Банк, не беше нарочно, той не се целеше в теб, естествено, че не. Беше злополука, естествено.
– ЗЛОПОЛУКА! ЗЛОПОЛУКА, ДА! – изкрещява Банк, като е малко неясно какво точно има предвид.
– Как да не е било нарочно? Нали се целеше! – виква Омар уверено, но в същото време се отмества не чак толкова уверено зад Брит-Мари, далеч от обхвата на бастуна.
– Така ли? – Брит-Мари пита удивено Падан.
– КОЙ СЕ Е ЦЕЛЕЛ!? – крясва Банк, а лицето ѝ пулсира все едно цялото е една голяма вена, излизаща от врата ѝ.
Падан кима сковано и отстъпва. Брит-Мари хваща ентусиазирано едната си ръка с другата и като че не знае къде да се дене.
– Но... но това е просто превъзходно! – успява да каже.
– КАКВО ГОВОРИШ, ПАТКА ТАКАВА? – ахва Банк.
Разбира се, на този етап разумната част от Брит-Мари настойчиво опитва да притъпи ентусиазма ѝ, но очевидно не се справя добре, защото Брит-Мари се навежда напред и прошепва доволно:
– Разбираш ли, те никога не уцелват нищо, в което се целят. За тях това е превъзходна стъпка напред!
Банк зяпва Брит-Мари. Или поне такова е усещането. Предвид слънчевите очила е трудно да се разбере дали това въобще е възможно. Брит-Мари преглъща колебливо.
– Разбира се, не е превъзходно, че уцели... теб. Нямам това предвид, естествено. Но е превъзходно, че уцели... нещо.