Банк напуска паркинга, а над главата ѝ като че има облак, от който валят най-грозните думи, които Брит-Мари някога е чувала. Всъщност дори не знаеше, че е възможно да се комбинират думи за полови органи с наименования на други части на тялото по такъв начин. В кръстословиците не се срещат такива езикови иновации.
Замислена тишина обсажда паркинга. Естествено, нарушава я гласът на Някоя.
– Както ти казах. Лимон. В. Задника.
Някоя е застанала на вратата на пицарията и се хили след Банк. Брит-Мари изтупва полата си.
– Не искам да кажа, че грешиш, определено не. Но съм убедена, че точно в този случай проблемът на Банк не беше лимон в задницата, а футболна топка в главата.
Всички се смеят. Брит-Мари не им се ядосва. Това е ново усещане за нея.
Момчето с анцуга, на който пише „Хокей“, се задава към изхода с кутия за пица в ръце. Не успява да прикрие интереса си към футболната тренировка, после осъзнава грешката си и опитва бързо да се махне оттам, но Вега вече го е видяла.
– Какво правиш тук? – виква тя.
– Купувам пица – отговаря момчето с анцуга унило.
Вега повишава глас.
– В града няма ли пица?
Момчето поглежда кутията.
– Харесвам пицата тук.
Вега свива юмруци, но не казва нищо повече. Момчето си проправя път покрай количката на Някоя, която стои на вратата. После се затичва към пътя. БМВ-то е спряло със запален двигател на стотина метра оттам.
Някоя се обръща към Вега с гримаса.
– Той не е баща си. Бащата може да е свиня, без това да важи за детето. Би трябвало да го знаеш.
Думите като че се отразяват на Вега като болка в зъбите. Момичето се обръща и ритва топката толкова силно, че тя прелита над оградата и изчезва в мрака, далеч отвъд обхвата на фаровете на колата.
Някоя се приближава с един оборот на колелата до Брит-Мари и кима към пицарията.
– Ела! Имам нещо за теб!
Падан вече е изпил всички греди, а Вега се впуска в нова шумна разправия със Сами, като Брит-Мари долавя думите „Психо“ и „дължи пари“. Тълкува цялата ситуация като знак, че тренировката е приключила. Не знае дали се очаква да направи нещо конкретно, например да надуе свирка, но решава да остави нещата така. Най-вече защото няма свирка.
Вътре в пицарията Някоя вади някаква хартийка и шепа пари от касата.
– Ето. Рестото и касовата ти бележка.
Подава ги на Брит-Мари и прави жест към процепа под вратата, откъдето Брит-Мари промуши парите предната вечер.
– Следващия път можеш, как се казва? Да влезеш вътре! – засмива се Някоя.
Брит-Мари, изглежда, не знае какво да каже, затова Някоя добавя:
– Остави твърде много пари за цигарите, Брит-Мари. Или броиш като шит, или, знаеш, си много щедра, а? Аз си мисля: Брит-Мари е щедра, да. Не като онзи Фредрик например. Той е толкова стиснат, че пищи, като сере.
Някоя кима весело. Брит-Мари измърморва „ха“ няколко пъти. Сгъва старателно касовата бележка и я прибира в чантата си. Взима парите от рестото и ги пъха във вазата с бакшишите. Някоя прави половин оборот напред и половин назад.
– Стана хубаво, знаеш. След като... почисти, да. Благодаря! – казва тя.
– Нямах намерение да крия вещите ти, така че да не можеш да ги намериш – казва Брит-Мари, гледайки надолу към чантата си.
Някоя се почесва по брадичката.
– Приборите, знаеш. Вилици, ножове, лъжици. В този ред. Мога, как се казва? Да свикна!
Брит-Мари прехапва бузи. Тръгва към вратата. Стига до прага, когато се спира, събира сили и казва:
– Само бих искала да те информирам, че вероятно няма да се наложи да бързаш извънредно с поправката на колата ми.
Някоя поглежда към децата и футболното игрище. Кима. Брит-Мари също кима. За пръв път, откакто се помни, Брит-Мари има приятелка.
Децата свалят мръсните фланелки и ги оставят в развлекателния център, без Брит-Мари да е предложила да ги изпере. Вече всички са си тръгнали и са се прибрали у дома, когато тя изсушава изпраните дрехи, сгъва ги и ги подрежда в спретната купчинка за утрешната тренировка. Улиците на Борг са пусти, с изключение на самотен силует на автобусната спирка на пътя. Брит-Мари дори не знаеше, че там има спирка, преди да види някой да чака до уличния стълб.
Осъзнава, че това е Пирата, едва когато се приближава на няколко метра от него. Червената му коса е рошава и кална. Той стои неподвижно, все едно се опитва да игнорира присъствието ѝ. Разумът ѝ се опитва да я накара да се махне оттам. Но вместо това тя казва:
– Бях останала с впечатлението, че живееш в Борг.
Той стиска здраво бележката, която Брит-Мари му даде в началото на тренировката.