Омар врънка Кент да го повози с БВМ-то, като използва аргумента, че колата е „адски тежка“. Брит-Мари разбира, че това е нещо позитивно, затова отново се въздържа от критика. Омар и Дино се качват в БМВ-то и Кент започва да прави кръгчета. Явно казва на децата колко струва колата, а те изглеждат безумно впечатлени. След третата обиколка Кент дава на Омар да кара, а Омар изглежда така, сякаш току-що са му казали, че може да язди дракон и да се бие с меч в стаята си, без да му се карат.
Свен излиза от пицарията. Не носи униформа, така че Брит-Мари не забелязва, че това е той, докато разстоянието между тях не става едва няколко метра.
– Здравей, Брит-Мари – казва той.
– Здравей – казва тя изненадано.
Стиска здраво чантата си, а Свен държи ръцете си дълбоко в джобовете, като тийнейджър. Облечен е с риза и е зализал косата си. Не казва, че го е направил заради нея. Преди Брит-Мари да е успяла да каже нещо неразумно, разумът ѝ изплюва:
– Това там е мъжът ми!
Посочва БМВ-то. Ръцете на Свен потъват още по-дълбоко в джобовете на якето му. Щом ги вижда, Кент спира колата, излиза навън, въртейки самоуверено бастуна в едната си ръка, протяга другата към Свен и се здрависва с него малко по-дълго и малко по-здраво от необходимото.
– Кент! – казва Кент.
– Свен – измърморва Свен.
– Мъжът ми – напомня Брит-Мари.
Ръката на Свен се връща в джоба. Дрехите като че го убиват. Брит-Мари стиска чантата си все по-силно, докато накрая я заболяват пръстите, а може би и други части на тялото. Кент се смее невъзмутимо.
– Готини хлапета! Този къдравият иска да стане предприемач, знаеш ли?
Пак се засмива, кимвайки към Омар. Брит-Мари е забила очи в земята. Свен вдига мрачно поглед към Кент.
– Не можеш да паркираш там – отбелязва той и мръдва лакът към БМВ-то, без да вади ръката си от джоба.
– Дада – отклонява предупреждението му Кент и махва отегчено с длан.
– Казвам ти, че не можеш да паркираш там. Освен това тук не разрешаваме на тийнейджъри да карат кола. Безотговорно е! – настоява Свен с внезапно разгорял се гняв, какъвто Брит-Мари досега не е виждала у него.
– Вземи се успокой малко – засмива се Кент снизходително.
Тялото на Свен вече вибрира.
– Спокоен съм, страшно съм спокоен, мога да ти кажа! Ходил съм на курс! – казва той разпалено и посочва БМВ-то с двата си показалеца през джобовете на якето: – Не можеш да паркираш там и е незаконно да се дава на деца да карат, ще трябва да се съобразяваш, независимо откъде идваш...
Снишава глас, произнасяйки последните думи. Сякаш вече съжалява. Кент се подпира на бастуна и се закашля малко неловко. Поглежда към Брит-Мари, но тя не отвръща на погледа му, затова се взира обратно в Свен.
– Какво ти става? Да не си ченге? – чуди се той.
– Да! – отговаря Свен.
– О, по дяволите – засмива се Кент и веднага придобива престорено сериозно изражение, изпъва гръб и козирува подигравателно.
Свен почервенява и забива поглед в ципа на якето си. Брит-Мари диша учестено и прави крачка напред, все едно смята да застане между тях физически, но се задоволява с това да стъпи здраво в чакъла и да каже:
– Моля те, Кент, може би можеш да преместиш колата. Все пак стои по средата на игрището.
Кент въздъхва, но после кимва рязко към нея и вдига ръце, сякаш са го заплашили.
– Добре, добре, добре, щом шерифът казва. Няма проблеми! Не стреляй!
После прави няколко демонстративни крачки напред и се навежда към Брит-Мари. Тя не помни кога за последно я е целувал по бузата.
– Настаних се в хотела в града. Ужасна дупка, знаеш как е по тези места, но видях, че отсреща има ресторант. Изглеждаше о’кей, предвид тукашните условия – казва той така, че Свен също да чуе.
Прави снизходителен жест към пицарията, развлекателния център и пътя, докато произнася „тукашните условия“. После дава ненужно много газ, като премества БМВ-то. Когато приключва, дава визитката си на Омар, защото обича да раздава визитки почти толкова, колкото обича да обяснява колко струват вещите му. Момчето изглежда много впечатлено. Брит-Мари осъзнава, че не знае кога точно Свен се е обърнал и си е отишъл, но вече го няма.
Тя седи сама пред пицарията. Ако в този момент нещо в нея пада и се чупи, то така или иначе определено не е било нещо, което е възнамерявала да задържи. Опитва се да си втълпи това. Защото вече е твърде късно да започва напълно нов живот.