– Определено няма причина да повишавате глас – прекъсва го Брит-Мари решително и обяснява търпеливо: – И определено не е нужно да използвате такъв език, малки ми приятелю!
В този момент инвалидната количка на Някоя се стрелва по пода и подсича Брит-Мари на височината на бедрата, като в резултат Брит-Мари, Някоя и количката се стоварват на земята. В същото време се чува силен гръм, тъй като крадецът стреля в тавана. Ушите на Брит-Мари пищят и тя губи ориентация. От флуоресцентната лампа валят стъклени снежинки, а Брит-Мари не знае дали лежи по гръб или по корем, нито кое е стена и кое е под. Усеща тежкото дишане на Някоя в ухото си и ѝ се струва, че някъде далеч нещо иззвънява.
После чува гласовете на Вега и Омар.
– Какво, по дя... – казва Вега, а Брит-Мари инстинктивно се изправя на крака, въпреки че ушите ѝ още пищят, а разумът ѝ крещи да се стегне малко и да остане на пода като цивилизован човек.
Хората имат много качества, за които не подозираме, преди сами да сме се превърнали в един от тези хора. Брит-Мари открива на какво е способна. Открива смелостта, която притежава. Крадецът се обръща към Вега и Омар, а шокът му прозира през дупките в шапката.
– Шит! По шибаните дяволи, какво правите тук, мамка му?
– Психо? – прошепва Омар.
– КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ПРАВИТЕ ТУК? НАЛИ ИЗЧАКАХ ДА СЕ РАЗКАРАТЕ, ДЕБА! ЗАЩО СТЕ ТУКА, ХЛАПЕТА СКАПАНИ?
– Забравих си якето – промълвява Вега.
Психо размахва бясно пистолета към нея, но Брит-Мари застава между дулото и децата. Протяга ръце назад, за да е сигурна, че тялото ѝ закрива момчето и момичето, и не помръдва и на милиметър. Отново се сраства с пода, но сега цял един живот, изпълнен с потискани амбиции, я поддържа изправена.
– А сега определено е време това да спре! – изсъсква тя заплашително.
Доколкото си спомня, това е първото заплашително нещо, което е правила през живота си.
Може да се каже, че в помещението настава леко противоречиво настроение. Психо очевидно не знае какво точно да прави с пистолета си, а междувременно никой от присъстващите не смее да реагира. Брит-Мари поглежда недоволно обувките му.
– Мила съм пода.
– ЗАТВАРЯЙ СИ УСТАТА, ДА ГО ЕБА! – крещи Психо.
– Определено не смятам да го направя – отговаря Брит-Мари.
Капки пот се стичат през дупките в шапката на Психо. Той се завърта наоколо, вдигнал пистолета на нивото на очите си, и мъжете с шапките се хвърлят обратно на пода. После се вглежда с омраза в Брит-Мари още веднъж и се втурва навън.
Вратата иззвънява щастливо, а краката на Брит-Мари се огъват и тя пада на земята. Отново губи представа за горе и долу и първоначално не разбира, че това, което я вдига нагоре, са треперещите ръце на Вега и Омар. Брит-Мари усеща как реверът на сакото ѝ се измокря от сълзи, но не знае колко от тях са на децата и колко са нейни, нито пък кога точно спира да се намира в прегръдките им и вместо това те се озовават в нейните. Но щом усеща, че децата са на път да паднат, намира сила да се изправи сама. Защото жените като Брит-Мари правят така, намират сила, когато трябва да го направят заради някого другиго.
– Извинявай, извинявай, извинявай, извинявай, извинявай – повтаря Вега задъхано.
– Шшш – прошепва Брит-Мари и залюлява Вега и Омар в прегръдките си.
– Извинявай, че те нарекох вещица – хълца Вега.
– Определено не е нещо, което да не съм чувала преди – успокоява я Брит-Мари.
Внимателно слага децата да седнат на два стола. Завива ги с по едно одеяло и им прави топъл шоколад от какао, защото това искаха децата на Кент, когато бяха малки и се събудеха нощем, след като са имали кошмари. Качеството на какаото може и да е съмнително, тъй като Някоя обещава, че е „почти какао, да! От Азия!“, но децата така и така са твърде разтърсени, за да усетят вкуса.
Омар не спира да повтаря, заеквайки, че трябва да намерят Сами, а Вега не спира да звъни на батко им. Брит-Мари опитва да ги успокои, като казва, че е почти сигурна, че Сами не е имал нищо общо с обира, при което децата я зяпват с отворени усти и Омар прошепва:
– Ти не разбираш. Когато Сами разбере, че Психо е насочил пистолет към нас, ще го намери и ще го убие. Затова трябва да открием Сами!
Сами не вдига. Децата стават все по-изплашени. Брит-Мари ги завива по-плътно с одеялата и им прави още шоколад. После прави това, което може. Което знае. Взима метла и парцал за под и бикарбонат, помита стъклата и избърсва пода.
Когато приключва, застава зад касовия апарат и се хваща за щанда с всичка сила, за да не припадне. Някоя ѝ донася хапче за глава и нова бира. Мъжете с шапките и брадите стават от масата си, отнасят чашите си до касата и ги оставят безмълвно пред Брит-Мари. После си свалят шапките, свеждат глави, отделят по няколко страници от вестниците си и ѝ ги подават.