Това са приложенията с кръстословиците.
28
Брит-Мари не знае дали първо чува гласа на Кент или на Свен. Свен идва, защото Вега му се е обадила; Кент идва, защото Омар му се е обадил.
Полицейската кола и БМВ-то спират отпред, занасяйки по чакъла. Двамата мъже влизат в пицарията с пребледнели лица, спират объркани и се взират в простреляната лампа на тавана. После се взират в Брит-Мари. Тя вижда колко са изплашени. Вижда, че се чувстват виновни, задето не са били тук да я предпазят. Вижда колко ги измъчва пропуснатият шанс да се проявят като нейни герои. Преглъщат тежко. Изглежда, дори не знаят на кой крак да застанат. После машинално правят това, което почти всички мъже биха направили в тази ситуация.
Започват да се карат чия е била вината.
– Всички ли са о’кей? – първо пита Свен, но е прекъснат от Кент, който внезапно посочва цялото помещение с ръка и нарежда:
– Да запазим спокойствие, докато дойде полицията!
Свен се завърта към него като обиден манекен.
– С какво мислиш, че съм облечен, проклето юпи такова? С карнавален костюм?
– Имам предвид истинските полицаи, които могат да СПРАТ един крадец! – изръмжава Кент.
Свен прави две малки ядни крачки напред и вирва брадичка:
– Разбира се, разбира се, ти самият щеше да го спреш с ПОРТФЕЙЛА си, ако беше тук!
Белите им лица за миг стават червени. Брит-Мари никога не е виждала Свен така ядосан, а съдейки по слисаните изражения на Вега, Омар и Някоя, те също. Кент, който очевидно усеща, че лидерската му позиция е заплашена, на свой ред повишава глас дори повече, опитвайки да поеме контрол над ситуацията.
– О’кей ли сте, деца? – пита той Омар и Вега, сочейки към тях с цяла ръка.
– Хич не ги питай как са! Ти дори не ги ПОЗНАВАШ! – срязва го Свен и избутва бясно ръката на Кент, след което се обръща към децата и ги посочва с цяла ръка.
– О’кей ли сте, деца?
Вега и Омар кимат объркано. Някоя опитва да каже нещо, но няма никакъв шанс. Кент си пробива път пред Свен и размахва длани.
– Нека всички да се успокоят, за да можем да се обадим в полицията.
– Аз СТОЯ тук, ОВЧИ МОЗЪК такъв! – изкрещява Свен.
Ушите на Брит-Мари продължават да пищят. Тя се прокашля и опитва да каже:
– Чуй ме, Кент. Чуй ме, Свен. Сега ще ви помоля да се успокоите и...
Двамата мъже не я чуват и продължават безпрепятствено да се карат и жестикулират, все едно Брит-Мари е нещо, което може да се паузира с дистанционно. Кент изсумтява, че Свен не би могъл „да предпази дори една длан, ако ще да му дадат ръкавица“, а Свен изсумтява в отговор, че Кент „сигурно е много смел, когато седи в БМВ-то със заключени врати“. Кент изкрещява, че Свен не бива да си мисли, че „е нещо“, защото бил „ченге в малко пикливо село“, а Свен изкрещява в отговор, че Кент хич не бива да си мисли, че може „да дойде тук и да си купи възхищението на хората с визитни картички и такива шитни!“. При което Кент крясва „момчето иска да стане предприемач, по дяволите!“, а Свен изревава „да си предприемач, не е работа!“, на което Кент отвръща подигравателно „да не искаш вместо това да стане полицай? А? Колко изкарва един полицай?“, а Свен беснее: „Получаваме две цяло и пет процента увеличение на заплатата годишно, а освен това пенсионните ми фондове имат много добра доходност! Ходил съм на курс!“.
Брит-Мари опитва да пристъпи между тях, но те не я виждат.
– Моля те, Кент. Моля те, Свен – пробва тя, но Кент започва да жестикулира още по-настървено, а Свен почва да сочи с цяла ръка, в резултат на което и двамата я удрят в лицето и тя залита назад. Никой от мъжете не забелязва това, тъй като са твърде заети да се дърпат за дрехите.
– Ходил съм на кууурс – казва подигравателно Кент, имитирайки Свен.
– Чуваш ли ме? Престъпление е да дърпаш униформата на полицай, така си е! – виква Свен и дръпва ризата на Кент.
– Внимавай с ризата! Знаеш ли колко струва!? – вие Кент.
– Ама че суетен женчо, нищо чудно, че Брит-Мари те е напуснала! – крещи Свен.
– Да ме е напуснала!? Да не мислиш, че ще остане тук с т-е-б, някакъв прехвален пазач!? – реве с цяло гърло Кент.
Брит-Мари размахва ръце пред лицата им, за да ги накара да я видят.
– Моля те, Кент! Моля те, Свен! Спрете незабавно! Преди малко измих пода!
Но напразно, всеки от мъжете е хванал главата на другия с дясната си ръка и двамата залитат наоколо, превити в пухтящ танц, съпроводен с ругатни. Секунда по-късно се чува яростен трясък и външната врата на пицарията се пръска на трески, когато двамата минават през нея като пияни мечки. Стоварват се върху чакъла отвън, а образувалата се купчина от крайници не изглежда особено ласкаво за физическите им недостатъци. Брит-Мари се втурва напред и ги зяпва. Те пък зяпват нагоре към нея, рязко замлъкнали и осъзнали какво са надробили току-що. Кент първи опитва да се изправи.