– Мъртва е – признава накрая.
Брит-Мари не знае колко точно време минава, докато успее да си изясни цялата история. Над Борг е паднала нощ и навън може би вали. Когато бащата на Сами, Вега и Омар си тръгнал, майка им започнала да прави все повече курсове с камиона. Година след година. Когато спедиторската фирма изритала всички шофьори, тя започнала да кара за чуждестранни компании – навсякъде, където имало работа. Година след година, както правят майките. Една вечер попаднала в задръстване, загубила време и рискувала да остане без бонус. Затова карала цяла нощ, в твърде лошо време и с твърде стар камион. На разсъмване насреща ѝ се задал лек автомобил. Водачът се пресегнал към мобилния си телефон и навлязъл в насрещното платно. Тя опитала да направи маневра, гумите поднесли в дъжда и камионът се преобърнал. Завалели стъкла и кръв, а три деца на стотици мили оттам седели и чакали в ключалката да се пъхне ключ.
– Беше адски добра майка. Беше боец – прошепва Сами.
Брит-Мари трябва да си долее, преди да успее да каже:
– Нечувано много съжалявам, Сами.
Прозвучава малко банално, но няма какво друго да се каже. Сами я потупва с разбиране по рамото, сякаш той я утешава, а не обратното.
– Вега е изплашена, макар че изглежда ядосана. Омар е ядосан, макар че изглежда изплашен.
– А ти какво чувстваш? – пита Брит-Мари.
– Аз нямам време да чувствам. Трябва да се грижа за тях – отговаря Сами.
– Но... как... имам предвид... държавата – започва Брит-Мари, споходена от порой несвързани мисли.
Сами пали нова цигара първо на нея, а после и на себе си.
– Така и не съобщихме, че татко се чупи. Той е някъде в чужбина, но все още е регистриран на този адрес. У нас беше старата му шофьорска книжка, така че Омар подкупи един шофьор на бензиностанцията да се престори на наш баща, да говори с полицията в града и да подпише документите. Получихме няколко хиляди от застраховката на мама. След това никой не се е интересувал от нас.
– Но не можете просто да... Господи, Сами, това не ти е „Пипи Дългото чорапче“! Кой ще се грижи за децата? – избухва Брит-Мари.
– Аз. Аз се грижа за тях – отсича Сами.
Брит-Мари вдишва. После издишва уиски и дим, кашляйки. Той отново я потупва внимателно по гърба.
– Още... колко? – кашля тя.
– Няколко месеца. Знам, че скоро ще дойдат за нас, не съм идиот. Но ми трябва само още малко време, Брит-Мари. Само малко време. Имам планове. Трябва просто да докажа, че мога да издържам семейството, схващаш ли? Иначе ще вземат Вега и Омар и ще ги пратят в някой шибан приемен дом. Не мога да им позволя да го направят. Не съм човек, който изоставя другите!
Брит-Мари се изправя, изтупва както себе си, така и парапета и всичко останало наоколо.
– Не мога да изчистя тия петна от парапета – казва Сами фрустрирано и се изправя, за да посочи петната.
– Пробвал ли си с бикарбонат? – пита Брит-Мари.
Той поклаща глава. Стисва силно очи. Брит-Мари наблюдава отражението си в прозореца. Димът цапа стъклото.
– Може би ще те оставят да се грижиш за децата. Ако е така, както казваш, може би...
– Погледни ме, Брит-Мари. Имам криминално досие, нямам работа и дружа с хора като Психо. Ти би ли ме оставила да се грижа за две деца? – пита той.
Тя го поглежда умолително.
– Можем да им покажем кутията ти за прибори! Можем да им обясним, че имаш потенциала да станеш джентълмен!
– Благодаря – казва той и слага ръка на рамото ѝ.
Тя се обляга на него.
– И Свен знае за всичко това?
Сами я погалва спокойно по косата.
– Той прие международното обаждане от полицаите, които открили камиона. Дойде и ни каза. Плака не по-малко от нас. Чувството е като да имаш родител в армията, сещаш се, когато майка ти кара камион. Ако на вратата се появи човек в униформа, разбираш какво е станало.
– Значи... Свен...
– Той знае всичко.
Брит-Мари стисва очи и заравя лице в ризата му. Това е странна постъпка. Възрастна жена на балкона на млад мъж посред нощ. Какво, за Бога, биха си помислили хората?
– Бях останала с впечатлението, че човек става полицай, защото вярва в законите и в реда – прошепва тя.
– Мисля, че Свен е станал полицай, защото вярва в справедливостта – отговаря Сами.
Брит-Мари се изправя. Избърсва лице.
– Ще ни трябва още уиски. И ако няма да те затрудни твърде много, бих искала да те помоля за препарат за почистване на прозорци.
След продължителен размисъл, тя добавя:
– Предвид сегашните обстоятелства, бих могла да се задоволя с каквато и да е марка.