30
Брит-Мари се събужда с главоболие от най-грандиозен вид. Лежи в леглото си в къщата на Банк, а някой съсед очевидно пробива стената, защото щом Брит-Мари се изправя, цялата стая започва да се люлее. Поти се и се чувства зле, тялото я боли, а устата ѝ е изпълнена с остър, горчив вкус. Брит-Мари определено не е жена без житейски опит, затова незабавно разбира в какво здравословно състояние се намира. Предния ден е изпила повече алкохол със Сами, отколкото е изконсумирала общо за последните четирийсет години. Има само едно разумно заключение:
– Хванала съм грип! – обясня тя раздразнено на Банк, когато слиза в кухнята.
Банк пържи бекон и яйца. Кучето подушва въздуха и се отмества малко по-далеч от Брит-Мари.
– Миришеш на алкохол – отбелязва Банк и не успява да не се развесели.
– Точно така. Именно затова се чувствам зле днес – кима Брит-Мари.
– Стори ми се, че спомена нещо за грип – казва Банк.
Брит-Мари кима грижовно.
– Но, мила ми малка приятелко, нали точно това казвам! Това е единственото разумно обяснение. Когато човек пие алкохол, имунната му система отслабва, да знаеш. Чела съм за тези неща. Така че това е причината да се разболея от грип.
Банк обръща яйцата. Кучето накланя глава.
– Грип, да – измърморва Банк и сервира яйца на Брит-Мари.
Брит-Мари затваря очи, опитвайки да потисне гаденето, и дава яйцата на кучето. Вместо тях, Банк оставя чаша студена вода пред нея. Брит-Мари пие. От грипа човек се обезводнява. Чела е за това.
– Всичко това е много странно, аз никога не се разболявам – обяснява тя.
Банк кима не кой знае колко убедено и за да компенсира, Брит-Мари започва да кима още по-разпалено.
– Кент и децата ни постоянно боледуваха, разбира се. Ако не един, то друг все беше болен, но на мен определено никога не ми се случваше. „Брит-Мари, здрава си като бик!“ Така казва лекарят ми, действително!
Банк и кучето не отговарят. Брит-Мари диша дълбоко и мига тъжно. Остава без дъх, когато се поправя:
– Децата на Кент.
Пие мълчаливо от водата. Кучето и Банк ядат яйца. Тръгват заедно към пицарията, за да се срещнат с отбора, защото Брит-Мари не е от жените, които не биха отишли на работа само защото имат грип. Кучето демонстративно заобикаля лехата с цветя, защото мирише все едно някой е повърнал в нея през нощта.
– Уф! Може ли да попитам какво смърди така в лехата ти? – пита Брит-Мари, не защото иска да се бърка, естествено, но ако миризмата се дължи на избора на тор, то нищо чудно, че нищо не иска да порасне в лехата.
– Снощи някой пиян се е издрайфал тук – просветлява я Банк.
– В лехата? Варвари! – ахва Брит-Мари ужасено.
Банк кима, без дори да опита да прикрие развеселеността си.
– Варвари, да.
Кучето се отдалечава още повече.
Когато пристигат, Някоя седи до разбитата врата на пицарията и пие кафе. Прави гримаса, щом Брит-Мари се приближава до нея, а в отговор Брит-Мари прави още по-зловеща гримаса.
– Тук смърди. Да не сте пушили вътре? – пита тя обвинително.
Някоя сбърчва нос.
– Ами ти, Брит? Да не би, как се казва, да си се подпалила и да си опитала да се изгасиш с уиски?
– Ще помоля да те информирам, че имам грип – изсумтява Брит-Мари.
Някоя накланя глава по начин, не твърде различен от този, по който обича да го прави кучето. Банк почуква инвалидната количка на Някоя с бастуна си.
– Стига си дрънкала и ѝ дай едно Блъди Мери.
– Какво е това? – иска да знае Брит-Мари.
– Помага при... грип – измърморва Банк.
Някоя изчезва в кухнята и се връща с чаша, пълна с нещо, което прилича на доматен сок. Брит-Мари отпива скептично, при което капките, които успяват да влязат в устата ѝ, веднага се връщат обратно и биват изплюти право върху кучето. То никак не изглежда развеселено от всичко това.
– Това има вкус на а-л-к-к-к-о-х-о-л? – изплюва Брит-Мари.
Кучето отива да седне на чакъла, като внимава да застане така, че вятърът да не духа от Брит-Мари към него. Банк протяга бастуна напред с изпъната ръка, за да се увери, че се намира извън обсега на плюене. Някоя бърчи чело и взима парцал, за да избърше масата, като си мърмори:
– Не знам какъв е тоя грип, който си хванала, Брит, но ми направи една услуга, а, как се казва? Не пали клечки кибрит наоколо, преди да си си измила зъбите. Пицарията не е застрахована срещу пожар, знаеш.
Брит-Мари определено не разбира какво трябва да означава това. Но се извинява учтиво и обяснява, че има работа в развлекателния център и всъщност няма време да седи тук и да бъбри цяла сутрин. После тръгва рязко през паркинга, продължава овладяно към тоалетната на развлекателния център и заключва вратата след себе си. Все пак определено не смята, че е подобаващо да повръща пред други хора, докато те си пият кафето.