– НЕ ОТВАРЯЙ КЕНЧЕТО! – изкрещява му Вега.
– К’ВО? – изкрещява ѝ Падан, проснат на пода до треньорската персона и забелил очи. След това явно стига до извода, че световъртежът му сигурно се дължи на ниска кръвна захар. При което решава да отвори кенчето.
Човек не би могъл да опише това като оптималното първо впечатление, така си е.
Когато Брит-Мари и Банк стигат до участъка от стълбите, където се е приземил Падан, треньорската персона вече крещи още по-сърдито, вероятно поради случилото се току-що. Мъжът, жената и документите се въртят в кръг, обсипани от безалкохолен дъжд. Самата треньорска персона има толкова много безалкохолно по косата, лицето и дрехите, че течността в кенчето явно някак си е нарушила законите на физиката.
– Сериооозно!? Това сериооозно ли е? – изплюва персоната към функционера.
Функционерът клати глава много сериозно. Треньорската персона посочва Банк и Брит-Мари толкова ядосано, че го прави с две ръце. От разстояние е трудно да се прецени дали действително сочи някого, или показва колко горе-долу е голям един язовец например.
– Вие ли сте треньооори на този отбооор?
Треньорската персона прави налудничави кавички с пръсти, когато произнася „треньори“ и „отбор“. Бастунът на Банк мушва персоната веднъж по погрешка и още пет пъти може би не толкова по погрешка. Жената изглежда потисната. Мъжът с документите застава зад нея и закрива устата си с длан, явно от опит.
– Ние сме треньорите – потвърждава Банк.
Персоната се смее и се ядосва едновременно.
– Една вещица и една сляпа, сериооозно? Това сериооозна купа ли е? Ааа?
Функционерът клати сериозно глава. Жената, по-потисната от всякога, поглежда към Банк.
– Един от играчите в отбора ви, Патрик Иварш...
– Какво за мен? – възкликва Падан плахо откъм пода.
– Какво за него? – изръмжава Банк.
– Да, какво за Патрик? – пита трети глас.
Таткото на Падан се е появил зад Брит-Мари. Сресал си е косата и се е издокарал. На ревера на сакото му има червено лале. До него стои Кент, със смачкана риза. Усмихва се на Брит-Мари. На нея веднага ѝ се приисква да го хване за ръката.
– Патрик е с две години по-млад от останалите. Твърде е малък, за да участва в купата без специално разрешение – прокашля се жената, гледайки в пода.
– Ами, дайте му разрешение! – виква Банк и размахва бастуна си към функционера.
– Правилата са си правилааа! – прекъсва я треньорската персона.
– Вярно ли? ВЯРНО ЛИ?! ЕЛА ТУКА, ТИ МАЛЪК... – разкрещява се Банк и замахва яростно с бастуна.
Персоната опитва да се хване за същия бастун, за да не падне, при което повлича Банк със себе си, те губят равновесие и залитат надолу по стълбите, но нечия силна ръка се протяга бързо и сграбчва ръкава на персоната като с белезници и спира падането.
Треньорската персона виси над стълбите, ококорила очи към Кент, а Кент продължава да държи неумолимо ръкава, навежда се напред и заявява, по онзи самоуверен начин, по който разказва на хората за бизнеса си с Германия:
– Ако опиташ да бутнеш сляпа жена по стълбите, ще те дам под съд, докато семейството ти задлъжнее за десет поколения напред, набий си го в проклетата глава.
Треньорската персона го зяпва. Банк си възвръща равновесието, като се подпира с бастуна в корема на мъжа два или може би три пъти. Мъжът с документите размахва въпросните документи. Функционерът кима сериозно. Потиснатата жена се прокашля няколко пъти.
– Има подадено възражение от противниковия отбор във връзка с играч на име Вига. От личния номер става ясно, че... – започва жената.
– Казвам се ВЕГА! – изсумтява Вега, която се намира малко по-нагоре по стълбите.
– Да, Виииееега – опитва се да я имитира жената.
– Да нямаш лайна в ушите, а? В-Е-Г-А! – повтаря Вега.
Жената се почесва по меката част на ухото. Усмихва се все едно са ѝ сложили местна упойка. Обръща се към Брит-Мари, която до момента създава впечатлението, че е единственият разумен човек в компанията.
– Трябва специално разрешително, за да могат в отбора да играят момичета и по-малки деца.
– Правилата са си... пра... правилааа – заеква треньорската персона, без да може да се измъкне от хватката на Кент.