Вега улавя погледа ѝ в огледалото. Засмива се и от устната ѝ потича кръв надолу между зъбите. Което я кара да се засмее още по-силно, безумно.
– Ако не си човек, който скача, Брит-Мари, как, по дяволите, се озова в Борг?
Брит-Мари притиска кърпата към устната ѝ и казва, че това определено не е удачен избор на думи. Вега измърморва ядосано нещо през кърпата, затова Брит-Мари я притиска по-силно към устата ѝ. После отвежда момичето отвън в чакалнята, преди Вега да е успяла да каже още нещо.
Това, естествено, не е особено добре премислена идея, защото там е Фредрик. Той крачи бясно напред-назад пред вратата на тоалетната. Падан, Дино, Бен и Омар спят по пейките в един ъгъл. Фредрик веднага посочва Брит-Мари обвинително.
– Ако Макс си е счупил крака и изпусне елитния лагер, ще се погрижа никога повече да не се доближиш до...
Гласът му губи увереността си и секва. Фредрик затваря очи и опитва да се овладее. Вега застава пред Брит-Мари и бутва пръста му, който още стърчи протегнат напред.
– Я млъквай! Кракът ще зарасне! Макс блокира удара!
Фредрик свива юмруци и отстъпва назад сякаш го е страх какво би могъл да направи иначе в отчаянието си.
– Забраних му да играе футбол преди елитния лагер. Казах му, че ако се контузи, това може да съсипе цялата му кариера. Казах му, ч...
– Каква скапана кариера? Той още е в шибаната г-и-м-н-а-з-и-я! – отсича Вега.
Фредрик отново посочва Брит-Мари. После се стоварва върху една пейка, все едно някой го е изпуснал върху нея отвисоко.
– Осъзнаваш ли какво означава елитният лагер, ако човек играе хокей? Осъзнаваш ли какво съм пожертвал, за да му осигуря тази възможност?
– А питал ли си Макс какво иска, а? – пита Вега с омраза в гласа.
– Ти малоумна ли си? Говорим за елитния лагер! Естествено, че това иска! – кара ѝ се Фредрик.
– Само че не е нужно някой да му вика, за да го накара да играе футбол! – кара му се Вега.
– Може би имаш нужда на теб някой да ти се развика! – развиква се Фредрик и скача на крака.
– А ТИ МОЖЕ БИ ИМАШ НУЖДА ОТ МАЛКО МЕБЕЛИ! – изревава Вега и се хвърля към него.
Двамата стоят чело до чело и дишат тежко и изтощено. Очите им са насълзени. Никога няма да забравят купата, за която Борг игра днес. Никой в Борг няма да я забрави.
Вярно, загубиха втория си мач с пет на нула. Мачът трябваше да бъде прекратен за няколко минути по средата, защото Падан спаси дузпа и всички трябваше да изчакат, докато той спре да тича по терена като самолет. Тогава Банк се засмя и каза, че публиката звучала все едно Борг е спечелил Световното. След известни обяснения Брит-Мари разбра, че това било друго състезание по футбол, което очевидно също било направо невероятно важно, ако човек го влекат тези неща.
По време на третия и последен мач виковете в залата толкова се засилиха, че накрая Брит-Мари чуваше само безспирен сив шум, а сърцето ѝ биеше толкова силно, че тя изгуби чувствителност в крайниците си и ръцете ѝ започнаха да се мятат около тялото така, сякаш вече не ѝ принадлежаха. Противниковият отбор поведе с два на нула, но няколко минути преди края Вега вкара гол за Борг с тяло. Веднага след това Макс отне топката с шпагат в близост до вратата на Борг. Изправи се бързо на крака и погледна към трибуната точно когато баща му влизаше в залата. Фредрик, пъхнал ръце в джобовете си, срещна погледа му. Макс си поведе топката, стигна, дриблирайки, до другия край на терена и вкара гол. Щом подаде глава изпод ръцете и краката на съотборниците си, видя как Фредрик се обръща разочаровано и излиза навън.
Макс още стоеше неподвижно до страничната линия и се взираше след баща си, когато съдията поднови играта. Виковете на публиката насочиха вниманието на Макс обратно към мача, където противниковият отбор беше уцелил първо страничната, а после и горната греда. Целият отбор с изключение на Вега се беше натръшкал по пода, така че когато противниковият играч се засили, за да вкара топката в опразнената врата, Вега плонжира и блокира изстрела. С лице. По топката имаше кръв, когато отскочи обратно към противниковия играч. Само един лек удар с вътрешната част на крака щеше да реши мача, но въпреки това играчът се засили и изпъна глезен. Затова Макс се затича през налягалите тела и се хвърли с крака напред. Уцели топката, а противниковият играч уцели крака му. Макс изкрещя толкова високо, че Брит-Мари се почувства все едно тя самата си е счупила нещо. Мачът свърши два на два. За пръв път от много, много време отборът на Борг не изгуби футболен мач. Вега седеше до Макс в линейката и през целия път до болницата пееше крайно неподобаващи песни.