— Възможно ли е това?
— Само боговете знаят със сигурност. Кой освен тях би могъл да се надява да разбере причините и делата на света? — Орик се раздвижи. — Прадедите ни открили първите дървета, докато копаели гранит тук преди повече от хиляда години. Тогавашният гримстборит на Дургримст Ингетум Хвалмар Лакхенд6 преустановил рудодобива и вместо това накарал каменоделците си да изчистят дърветата от заобикалящия ги камък. Когато разкрили почти петдесет дънера, Хвалмар осъзнал, че в Тардюр може да има стотици, ако не и хиляди каменни дървета, така че наредил на подчинените си да изоставят проекта. Това място обаче е впримчило въображението на расата ни и оттогава насам кнурлан от всеки клан пътуват дотук и се трудят да разкрият още дървета от прегръдката на гранита. Има дори такива, които са посветили целия си живот на това начинание. Също така е традиционно да се изпращат проблемни деца тук, за да извадят едно или две дървета, надзиравани от майстор каменоделец.
— Това изглежда доста скучно.
— Дава им време да се разкаят за грешките си. — Орик поглади сплетената си брада. — Аз самият прекарах няколко месеца тук, когато бях необуздан младеж на тридесет и четири лета.
— И разкая ли се за грешките си?
— Ами, не. Беше твърде… скучно. След всичките тези седмици бях освободил само един клон от гранита, така че избягах и се събрах с група Вреншргн…
— Джуджета от клана Вреншргн?
— Да, кнурлан от клана Вреншргн, Вълците на войната, Войнствените вълци, както и да го казвате на вашия език. Та събрах се с тях, напих се с ейл и докато ловуваха Награ, реших, че и аз трябва да убия глиган и да го отнеса на Хротгар, за да умилостивя гнева му. Не беше най-мъдрата ми постъпка. Дори най-опитните воини се боят да ловуват Награ, а аз все още бях повече момче, отколкото мъж. Щом изтрезнях, се наругах за глупостта, ала се бях заклел, че ще го сторя, така че нямах друг избор, освен да изпълня клетвата си.
Когато Орик замълча, Ерагон попита:
— И какво стана?
— О, убих глигана с помощта на Вреншргн, но той ме прониза в рамото и ме хвърли в клоните на едно близко дърво. Другите кнурлан трябваше да носят и двама ни — Награ и мен — обратно до Бреган Холд. Глиганът достави удоволствие на Хротгар, а аз… е, въпреки грижите на най-добрите ни лечители, ми се наложи да прекарам следващия месец в леглото, което Хротгар обяви за достатъчно наказание, задето съм се възпротивил на заповедите му.
Ездача погледа джуджето известно време.
— Той ти липсва.
Орик застана неподвижен за момент, с наведена към гърдите брадичка. Той вдигна брадвата си и удари гранита с края на дръжката. Сред дърветата се разнесе остро тракане.
— Минаха почти два века, откакто последната дургримстврен — последната кланова война — разедини нацията ни, Ерагон. Но в името на черната брада на Морготал сега сме на прага на нова.
— Точно сега? — възкликна Ездача, ужасѐн. — Толкова ли е зле положението?
Орик се намръщи.
— По-зле е. Напрежението между клановете е по-голямо, отколкото е било когато и да е в спомените на живите. Смъртта на Хротгар и нахлуването на Насуада в Империята само разпалиха страстите, разбудиха стари вражди и дадоха сила на онези, които вярват, че е лудост да се съюзяваме с Варден.
— Как могат да вярват в това, когато Галбаторикс нападна самия Тронхайм с ургалите?
— Защото са убедени, че е невъзможно кралят да бъде надвит, а този аргумент има голяма тежест сред моя народ — обясни Орик. — Можеш ли да ми кажеш искрено, Ерагон, че ако Галбаторикс се изправи в този миг срещу теб и Сапфира, двамата можете да го победите?
Гърлото на младежа се сви.
— Не.
— И аз така си мислех. Онези, които са против Варден, са станали слепи за заплахата на краля. Те твърдят, че ако не бяхме приютили бунтовниците, ако не бяхме приели теб и Сапфира, той нямало да има причина да воюва с нас. Казват, че ако просто стоим скрити в пещерите и тунелите си, няма защо да се боим от него. Не осъзнават, че жаждата за власт на Галбаторикс е неутолима и че той няма да спре, докато цяла Алагезия не бъде в краката му. — Джуджето поклати глава и мускулите на предмишниците му се стегнаха, когато стисна острието на брадвата между дебелите си пръсти. — Няма да допусна расата ни да се крие в тунелите като подплашени зайци, докато вълкът навън не прокопае път, за да ни изяде до един. Трябва да продължим да се бием, с надеждата някак да намерим начин да убием Галбаторикс. А няма да допусна и да влезем в кланова война. При подобни обстоятелства друг дургримстврен може да унищожи цивилизацията ни, а вероятно заедно с нея ще обрече и Варден. — Орик стисна челюсти и се обърна към Ерагон. — Заради доброто на моя народ възнамерявам да се опитам да взема трона. Дургримст Гедтрал, Ледвону и Награ вече се заклеха да ме подкрепят. Има обаче мнозина, които стоят между мен и короната; няма да е лесно да събера достатъчно гласове, за да стана крал. Трябва да зная, Ерагон, ще ме подкрепиш ли?