— Благодаря ти, Сапфира — отвърна Аря. — Ще информирам Насуада.
Докато драконката се оттегляше от съзнанието на елфката, усети търсещия досег на покрития със синьо-черна вълча козина Бльодгарм.
— Не съм новоизлюпено драконче — сряза го тя. — Няма нужда да проверяваш дали съм добре на всеки няколко минути.
— Най-смирените ми извинения, Бяртскулар, но вече летиш от доста време и ако някой гледа, ще се зачуди защо ти и…
— Да, зная — изръмжа Сапфира. Тя сви леко криле и описвайки бавни кръгове, се заспуска спираловидно към реката. — Ще се прибера след малко.
На триста метра над водата тя разпери криле и усети налягането в мембраните си, когато вятърът ги притисна с огромна сила. Забави летежа си до почти пълна неподвижност, а после издиша въздуха от дробовете си и се снижи отново, достигайки на тридесет метра над кафявата лоша за пиене вода. Със спорадични махове, за да запази височина, се понесе срещу течението на река Джийт, бдителна за внезапни промени в налягането, които често се появяваха в хладния въздух над течаща вода и които можеха да я отнесат в неочаквана посока или по-лошо — към островърхите дървета или чупещата кости земя.
Прелетя високо над бунтовниците, струпани до реката — достатъчно високо, за да не изплаши пристигането й глупавите коне. После се понесе плавно надолу с неподвижни криле и се приземи насред поляна между палатките, която Насуада бе наредила да бъде запазена за нея, след което запълзя през лагера към празната палатка на Ерагон, където я чакаше Бльодгарм с единадесетте елфи, които командваше.
Сапфира ги поздрави с мигане на очите и стрелване на езика, а после се сви пред палатката на Ездача, решена да подремне и да изчака мрака, както би сторила, ако Ерагон наистина бе вътре и двамата трябваше да летят на среднощни мисии. Да лежи така ден след ден бе скучна и изморителна работа, ала бе необходимо да го прави, за да се поддържа измамата, че младият Ездач още е с Варден, така че Сапфира не се оплакваше, макар че след дванадесет или повече часа, прекарани на грубата твърда земя, където само цапаше люспите си, имаше желанието да се бие с хиляда войници или да изравни някоя гора със зъби, нокти и огън, или пък да подскочи и да лети, докато крилете вече не я издържат, или стигне края на земята, водата и въздуха.
Тя изръмжа тихо, разора леко земята с нокти, за да й бъде по-меко, а после положи глава на предните си крака и затвори вътрешните си клепачи, за да може да си почива и все пак да наблюдава минувачите. Едно водно конче избръмча над главата й и Сапфира не за първи път се зачуди какво точно е вдъхновило някой слабоумен дребосък да кръсти насекомото на нейната раса7.
— Изобщо не прилича на дракон — измърмори тя, а после се унесе в лека дрямка.
Големият кръгъл огън в небето беше близо до хоризонта, когато Сапфира чу викове и поздрави, които означаваха, че Роран и другите воини са стигнали до лагера. Тя се раздвижи. Както и преди, Бльодгарм наполовина изпя и наполовина прошепна магия, която създаде нематериално подобие на Ерагон. След това елфът накара двойникът да излезе от палатката и да се качи на гърба на драконката, откъдето той започна да се оглежда в съвършена имитация на жив човек. За очите привидението бе съвършено, но то нямаше собствен разум и ако някой от агентите на Галбаторикс се опиташе да подслуша мислите на Ерагон, незабавно щеше да разбере измамата. Затова успехът на маневрата зависеше от това Сапфира да премине с двойника през лагера и възможно най-бързо да изчезне от поглед, с надеждата, че репутацията на Ездача й е достатъчно сериозна, за да обезкуражи някой скрит наблюдател да се опита да извлече от съзнанието му информация за Варден, под страх от възмездие.
Драконката тръгна, подскачайки през лагера, а дванадесетте елфи тичаха плътно около нея. Хората се отдръпваха от пътя им с викове „Привет, Сенкоубиецо!“ или „Привет, Сапфира!“, от което тя почувства топлина в корема си.
Когато пристигна до приличащата й на червена какавида шатра на Насуада, Сапфира приклекна и провря глава в тъмната пролука на едната стена, където стражите бяха отметнали част от платнището, за да има достъп до вътрешността. Бльодгарм поднови тихия си напев и призрачният Ерагон слезе от гърба й, влезе в шатрата и когато изчезна от погледа на зяпачите отвън, се стопи в нищото.
— Смяташ ли, че измамата ни е разкрита? — попита водачката на Варден от трона си.
Елфът се поклони елегантно.
— И този път, лейди Насуада, не мога да кажа със сигурност. Ще трябва да изчакаме и да видим дали Империята ще се опита да се възползва от отсъствието на Ерагон, преди да получим отговор на този въпрос.