Като приключи, си пое дълбоко въздух и се изправи.
— По-добре ли си? — попита Сапфира.
Раменете й се разтресоха, когато отново изхълца.
Ерагон прехапа устни.
— По-добре… Хайде да влезем в Тронхайм. Трябва да пийнеш малко вода. Това може и да помогне. А после ще поспиш.
— Не можеш ли да лекуваш хълцане с магия?
— Може би. Вероятно. Но нито Бром, нито Оромис са ме учили как.
Драконката изсумтя с разбиране, а миг по-късно хлъцна отново. Ездача прехапа устни още по-силно и се загледа в носовете на ботушите си.
— Ще вървим ли?
Сапфира протегна подканящо десния си крак. Той нетърпеливо се качи на гърба й и се разположи на седлото в основата на врата й.
Заедно те продължиха през тунела към Тронхайм. И двамата бяха щастливи и споделяха щастието си.
Коронацията
Барабаните на Дерва проехтяха, призовавайки джуджетата на Тронхайм да станат свидетели на възкачването на трона на новия си крал.
— Обикновено, когато събранието на вождовете избере крал, той започва управлението си незабавно, но не провеждаме коронацията поне три месеца, за да може всички, които искат да присъстват, да имат време да уредят нещата си и да пристигнат във Фардън Дур дори от най-отдалечените краища на кралството — бе обяснил Орик на Ерагон предишната вечер. — Не се случва прекалено често да короноваме монарх, така че когато го правим, го превръщаме в огромно събитие, което трае седмици наред и е изпълнено с пиршества и песни, със състезания по сила и интелект, със съревнования по ковашки и гравьорски умения, и други изкуства… Сега обаче времената не са съвсем нормални.
Ерагон стоеше до Сапфира точно пред вратата на централната зала на Тронхайм и слушаше бумтенето на гигантските барабани. От всички страни на колосалната зала стотици джуджета прииждаха през порталите на всяко ниво, загледани в Ерагон и Сапфира с блеснали тъмни очи.
Грапавият език на драконката стържеше по люспите й, докато тя облизваше челюстите си. Правеше това още от сутринта, когато погълна пет големи овце. После вдигна левия си преден крак и потърка муцуна с него. Около нея се носеше миризмата на изгоряла вълна.
— Спри да шаваш. Всички ни гледат — смъмри я Ерагон.
Сапфира изръмжа тихо.
— Нищо не мога да направя. Имам вълна между зъбите си. Сега си спомних защо мразя да ям овце. Ужасни, пухкави неща, от които в устата ми се събират топки косми и получавам стомашно разстройство.
— Ще ти помогна да си почистиш зъбите, като приключим тук. Просто изтрай дотогава.
— Хм.
— Бльодгарм сети ли се да сложи върбовка8 в дисагите? Това ще успокои стомаха ти.
— Не зная.
— Ммм. — Ерагон помисли за момент. — Ако не, ще попитам Орик дали не им се намира в Тронхайм. Би трябвало да…
Той обаче млъкна, когато заглъхна последният удар на барабаните. Тълпата се размърда и Ездача чу мекото шумолене на дрехи и откъслечни фрази, прошепнати на джуджешки.
Проехтя тръбният зов на десетки тромпети и изпълни града-планина с въодушевление, а някъде запя хор от джуджета. Музиката накара косата на младия Ездач да настръхне, а кръвта му забушува във вените, сякаш се готвеше да тръгне на лов. Сапфира размаха опашка и той знаеше, че и тя изпитва същото.
— Започва се — помисли си.
Като един двамата влязоха в централната зала на Тронхайм и заеха местата си сред кръга от вождове, водачи на гилдии и други важни особи, които седяха край стената на огромното помещение. В средата на залата се намираше реконструираният звезден сапфир, положен в сандък от дървени трупи. Час преди коронацията Скег бе изпратил съобщение на Ерагон и Сапфира, че екипът му току-що е приключил с напасването на последните парченца от кристала и че Исидар Митрим е готов за драконовата магия.
Черният гранитен трон на джуджетата беше донесен от обичайното му място под Тронхайм и бе разположен на издигнат подиум близо до звездния сапфир, гледащ към източното крило на главните проходи на Тронхайм, защото от изток изгряваше слънцето, а то символизираше зората на нова епоха. Хиляди джуджешки воини, облечени в блестящи ризници, стояха на пост пред трона, строени в два големи блока, както и в двоен шпалир по протежение на източния коридор чак до източната порта на Тронхайм, на миля разстояние. Мнозина от воините носеха копия, от които се вееха знамена със странни хералдични знаци. Хведра, жената на Орик, стоеше най-отпред; след като събранието бе прогонило гримстборит Вермунд, Орик бе изпратил да я повикат в очакване да стане крал. Тя бе пристигнала в Тронхайм едва тази сутрин.
8
Многогодишно тревисто растение с цикламени цветове, разположени на дълго стъбло, и листа, които приличат на върбовите, откъдето идва името му. То първо се появява след опожаряване, затова е известно още и като пожарен бурен. — Б.р.