— Впечатляващи са, нали?
Насуада се стресна, като видя, че Анджела стои до нея. Беше едновременно подразнена и озадачена от това, че знахарката бе успяла да се прокрадне незабелязано. Искаше й се Елва да я бе предупредила.
— Как успяваш винаги да си в предните редици, когато предстои да се случи нещо интересно?
— Ами обичам да зная какво става и затова толкова бързам да съм на мястото, вместо да чакам някой да ми разказва после. Освен това хората винаги пропускат най-важната информация, като например дали показалецът на новодошлия е по-дълъг от безименния му пръст, или дали има магически щит, който да го пази, или дали магарето, което язди, има плешивина във формата на петльова глава. Не мислиш ли?
Насуада се намръщи.
— Ти никога не разкриваш тайните си, нали?
— Е, че какво добро би излязло от това? Всички ще се разпищят за някаква мизерна магийка и ще трябва да прекарам часове в опити да обяснявам, а накрая крал Орин ще иска да ми отсече главата и ще трябва да се боря с половината ти заклинатели по време на бягството си. Просто не си струва усилието, ако питаш мен.
— Отговорът ти не вдъхва особено доверие. Но…
— Това е, защото си твърде сериозна, лейди Найтстолкър.
— Кажи ми все пак — настоя Насуада, — защо би искала да знаеш дали някой язди магаре с плешивина във формата на петльова глава?
— А, това ли? Ами собственикът на въпросното магаре ми отмъкна с измама три копчета и много интересно парче омагьосан кристал на игра на ашици3.
— Измамил е теб?
Анджела облиза устни, очевидно подразнена.
— Ашиците бяха подправени. Аз ги смених незабелязано, но после той ги е подменил със свои, когато се бях разсеяла… Още не съм съвсем сигурна как точно ме изигра.
— Значи и двамата сте лъгали.
— Това беше ценен кристал! Освен това как можеш да измамиш измамник?
Преди Насуада да успее да отговори, шестима Нощни ястреби дотичаха с гръм и трясък откъм лагера и заеха позиции около нея. Тя прикри отвращението си, когато я облъхна миризмата от запотените им тела. Специално тази на двамата ургали се усещаше много силно. После за нейна изненада към нея се приближи капитанът на смяната — набит мъж с гърбав нос на име Гарвен.
— Милейди, мога ли да поговоря с вас насаме? — Той говореше през зъби, сякаш се мъчеше да удържи някаква силна емоция.
Анджела и Елва погледнаха Насуада за потвърждение, че иска да се отдалечат. Тя кимна и те поеха на запад към река Джийт. Щом се убеди, че не могат да я чуят, започна да говори, ала Гарвен я прекъсна, възкликвайки:
— Мътните го взели, лейди Насуада, не трябваше да ни оставяте по този начин!
— Спокойствие, капитане — отвърна тя. — Рискът бе съвсем незначителен и смятах, че е важно да бъда тук, за да посрещна елфите.
Плетената ризница на Гарвен изшумоля, когато той удари бедрото си с юмрук.
— Незначителен риск? Преди по-малко от час получихте доказателство, че Галбаторикс все още има агенти, скрити сред нас. Могъл е да вкарва свои хора отново и отново и все пак вие сметнахте за уместно да изоставите ескорта си и да се втурнете в дива езда сред армия от потенциални убийци! Забравихте ли нападението в Аберон или как Близнаците убиха баща ви?
— Капитан Гарвен! Позволявате си твърде много.
— Ще си позволя още повече, ако това означава да осигуря безопасността ви.
Насуада забеляза, че елфите са преполовили разстоянието между тях и лагера. Ядосана и нетърпелива да приключи разговора, тя каза:
— Не съм лишена от защита, капитане.
Очите на мъжа за момент се насочиха към Елва.
— Така и подозирахме, милейди. — Последва пауза, сякаш той се надяваше, че водачката на Варден ще му даде още информация. Когато тя не продума, Гарвен продължи: — Ако наистина сте в безопасност, значи съм сгрешил с обвинението си, че сте безразсъдна, и моля за извинение. И все пак безопасността и привидната безопасност са две различни неща. За да бъдем ефикасни ние, Нощните ястреби, трябва да бъдем най-умните, най-коравите и най-свирепите воини на света и хората трябва да вярват, че сме такива. Трябва да смятат, че ако се опитат да ви промушат или да ви прострелят с арбалет, или да използват магия срещу вас, ние ще ги спрем. Ако вярват, че шансът им да ви убият е същият, какъвто има мишка срещу дракон, тогава може и да приемат идеята за безнадеждна, а ние ще сме предотвратили нападението, без дори да си мръднем пръста.