Като приключи задачата си, капитанът се върна на мястото си до нея. Струваше й се променен. Първоначалната му решителност и свирепият му дух бяха отстъпили пред замаяния вид на сомнамбул и макар да я погледна, когато го попита дали е добре, отговори й с толкова равен глас, че тя изпита чувството, че духът му е някъде надалеч, бродещ сред прашните слънчеви поляни в дълбините на мистериозната елфическа гора. Насуада се надяваше, че той скоро ще се оправи. В противен случай щеше да помоли Ерагон или Анджела, а може би и двамата заедно, да се погрижат за него. Докато състоянието му не се подобреше, тя реши, че той не бива да служи като член на Нощните ястреби; Йормундур щеше да му възложи нещо просто за вършене, за да не й се налага да изпитва вина, че му е причинила допълнително нараняване, а воинът щеше поне да има възможност да се наслаждава на каквито и видения да му бе дал контактът с елфите.
Изпитвайки горчилка от загубата си и бясна както на себе си, така и на елфите, Галбаторикс и Империята, задето са я принудили на тази жертва, Насуада с мъка запази спокойния тон и добрите си маниери:
— Когато споменахте за опасност, Бльодгарм, щеше да е добре да отбележите, че и онези, които се връщат в телата си, не остават невредими.
— Добре съм, милейди — каза Гарвен. Протестът му бе толкова слаб и незаинтересован, че почти никой не го забеляза, и това само усили гнева на водачката на Варден.
По козината на врата на елфа пробягаха вълнички.
— Извинявам се, ако преди не съм обяснил ясно. Не ни винете за станалото обаче — ние не можем да избегнем природата си. Не винете и себе си, защото живеем в епоха на подозрения. Ако ни бяхте пуснали без проверка, това щеше да е немарливост от ваша страна. Жалко, че подобен неприятен инцидент помрачава тази историческа среща на нашите два народа, но сега поне можете да бъдете спокойна, че знаете какво представляваме: елфи от Ду Велденварден.
Нов облак от мускусната му миризма се понесе около Насуада и въпреки че все още беше бясна, ставите й омекнаха и умът й се изпълни с мисли за будоари с копринени драперии, чаши черешово вино и тъжните джуджешки песни, които бе чувала да ехтят из празните коридори на Тронхайм. Разсеяна, тя каза:
— Иска ми се Ерагон или Аря да бяха тук, защото те можеха да надникнат в умовете ви, без да се боят, че ще изгубят разсъдъка си.
Отново се поддаде на силното привличане на миризмата на Бльодгарм. Тя си представи какво би било усещането да прокара ръце през гривата му. Върна се към действителността едва когато Елва дръпна лявата й ръка и я принуди да се наведе, за да може детето магьосница да прошепне в ухото й с дрезгав глас:
— Пчелинок4. Съсредоточи се върху вкуса на пчелинока.
Следвайки съвета й, Насуада призова спомена от миналата година, когато бе изяла бонбон от пчелинок по време на един от пировете на крал Хротгар. Дори само мисълта за парливия вкус на растението накара устата й да пресъхне и отблъсна изкусителните качества на миризмата на елфа. Тя се опита да прикрие липсата си на концентрация, казвайки:
— Младата ми спътничка се чуди защо изглеждате така различен от останалите елфи. Трябва да призная, че и аз изпитвам известно любопитство по въпроса. Видът ви не съвпада с онова, което сме свикнали да очакваме от вашата раса. Ще бъдете ли така любезен да споделите причините за по-животинските ви черти?
По козината на Бльодгарм пробягаха блестящи вълнички, когато той сви рамене.
— Тази форма ми достави най-голямо удоволствие. Някои пишат поеми за слънцето и луната, други отглеждат цветя или строят величествени сгради, или композират музика. Колкото и да ценя тези различни форми на изкуството, аз самият вярвам, че истинската красота съществува единствено в зъба на вълка, козината на горската котка и окото на орела. Така че приех тези черти у себе си. След още сто години може да изгубя интерес към сухоземните зверове и вместо това да реша, че морските символизират всичко красиво. Тогава ще се покрия с люспи, ще превърна ръцете си в перки, а краката — в опашка, и ще изчезна под повърхността на вълните, за да не се върна никога повече в Алагезия.
Ако елфът се шегуваше, както предполагаше Насуада, то той не показа никакви признаци за това. Всъщност точно обратното — изглеждаше толкова сериозен, че тя се зачуди дали не й се подиграва.
— Наистина много интересно — каза внимателно младата жена. — Надявам се подтикът да се превърнете в риба да не ви озари в близкото бъдеще, защото имаме нужда от вас на сушата. Разбира се, ако Галбаторикс реши да пороби и акулите, и дънните риби… е, тогава един заклинател, който може да диша под вода, ще свърши добра работа.