Калоян се прибра в таванската си стая късно. След като изпи няколко водки с приятели и обсъдиха протестните действия, те се изпокараха. Едни бяха за мирни протести, други под влияние на алкохола (и на здравия разум) твърдяха, че власт от комунист се взима само с кръв и настояваха за революция.
Той се извини пред компанията с това, че го боли глава и се прибра. За съжаление, приятелката му беше в провинцията и не го чакаше в леглото, но все пак щеше да си изкара добре.
Взе няколко бири от денонощния и се качи. Пусна си „Lord of steel“ и влезе в банята за един дълъг горещ душ. После се обтегна гол на дивана, пусна телевизора и отпи от ледената бутилка.
Сутринта се събуди с главоболие. Изми се, изпи два аспирина, облече чиста риза и панталон и излезе за лекции. На вратата на четвъртия етаж с периферно зрение мярна некролог. Спря се и го погледна. Ококори се като разбра, че леля Стефка е умряла. Зачуди се как ли, но бързаше, затова изхвърча и не се сети до вечерта, когато на вратата на квартирата му се потропа и съпругът на леля Стефка, чичо Стоян, му каза, че трябва да напусне тавана, защото щял да продава апартамента и да ходи да живее на село.
Останал сам, Калоян се разпсува, защото не му се търсеше отново квартира. А и тази, въпреки че бе малка, поне беше в идеалния център на града. Обади се на приятелката си, че утре няма да я чака на автогарата, защото ще ходи на огледи за квартира, и излезе.
Запи се с приятели и, като за последна вечер, доведе една мацка от компанията в квартирата си. Замаяни от алкохола, двамата се съблякоха и с неземна жажда се любиха бясно.
Лина слезе на автогарата от автобуса, измъкна тежката чанта от багажното отделение и с мъка тръгна към спирката. Часът бе 18:15 и слънцето все още грееше силно и жарко. „Добре че не обух токчета“, помисли си тя.
Момичето имаше дълга, чуплива кестенява коса, в която слънчеви лъчи играеха и се гонеха, слабо тяло, дълги прави крака и лъчезарна усмивка. Когато се смееше, лицето ѝ грееше, заобиколено от къдрици.
Наближила спирката на маршрутките, Лина спря за малко и погледна назад, откъдето трябваше да се зададе маршрутката. Видя я да идва и грабна дръжката, бързайки към спирката. Колата я подмина и спря.
— Хей, Лина, това ти ли си? — Някакво момче се подаде от отворения прозорец.
Тя го погледна, но не ѝ се стори познат.
— Аммм, да — малко объркано каза тя, гледайки как маршрутката спира и започва да се пълни със студенти. Явно щеше да чака още 20 минути до следващата.
— Аз съм Иван. Учихме до пети клас заедно. Сигурно не си ме спомняш — каза момчето и се усмихна. — Тогава бях дребен и дебеличък, едва ли си ме забелязала.
— А-а-а, да… Как… Спомням си! — несигурно каза Лина. „Хич не се сещам даже!“
— Ей, тежи ли ти? — Иван излезе от колата. Беше висок, с черна коса до под ушите, сребърни обеци и поддържани бакенбарди. Лина видя, че явно редовно ходи на фитнес, тъй като имаше изключително мускулесто тяло.
— Искаш ли да ти помогна? С кола съм. Ще те закарам — и без да я дочака грабна куфара ѝ и го сложи в багажника. — Качвай се! Имаме толкова да си говорим.
В мозъка на Лина бясно замига червена лампичка. „Не се качвай.“ Предупредителни сирени виеха, опитвайки се да задържат порива на тялото. Но бавно и несигурно тя се качи.
Иван я попита накъде да кара и след това започна да разказва какво е правил, къде е пътувал, какво работи. След половин час спря пред блока ѝ, слезе и извади куфара от багажника.
— Заповядай. И не приемам „не“ за отговор. Остави си багажа и искам да те заведа на едно място за по питие?
Лина се опита да откаже. Червената лампичка замига отново, но Иван бе толкова настоятелен и (трудно бе да го признае пред себе си) обаятелен, че в крайна сметка реши да не обръща внимание на съмненията и се качи в колата му.
На другия ден Калоян звъня цял ден на мобилния на Лина, но никой не вдигна. На следващия ден пак. Обади се на родителите ѝ, но разбра, че си е заминала за София — така, както са се били разбрали. Съжали, че не отиде да я чака. Но само да не трябваше да сменя квартирата заради тая пукнала бабичка.
Обявиха Лина9 за издирване и не след дълго намериха тялото ѝ захвърлено в канавка встрани от магистрала „Хемус“ до Витиня. Аутопсията показа, че Лина е била многократно изнасилена, по тялото бяха намерени следи от побой, явно нанесен преди половия акт, а смъртта е настъпила вследствие на множество тежки удари с тъп предмет по главата.