— От нея получавах ерекция, дълга три хиляди мили, дявол да я вземе!
Тогава Къфлин каза:
— Разкажи им за Великата слива, Джеф.
Джефи на часа започна:
— Дзен-учителят Великата слива бил запитан какъв е тайнственият смисъл на будизма и отвърнал: „Папури, върбови реси, бамбукови върхове, ленени нишки“, с други думи, дръж се, момче, екстазът е всеобщ, това е искал да каже, екстазът на разума, светът не е нищо друго освен разум, а какво е разумът? Разумът не е нищо друго освен света, дявол да го вземе. Праотецът Кон казва: „Този разум е Буда.“ Той също така казва: „Никой разум не е Буда.“ Накрая, говорейки за сина си, Великата слива казва: „Сливата е узряла.“
— Ами това е доста интересно — каза Алва, — но Où sont les neiges d’antant?17
— Ами отчасти съм съгласен с теб, тъй като проблемът е в това, че тези хора виждат цветята като в някакъв сън, но дявол да го вземе, светът е реален, Смит, а Голдбук и всички останали се държат, сякаш е илюзия, глупости, сякаш самите те са халюцинации или точици. Болката, любовта, опасността — всички тези неща ни напомнят, че съществуваме реално, не е ли така, Смит? Както когато се беше изплашил на онази издатина.
— Да, беше си съвсем реално.
— Ето защо хората, които живеят на границата с истинската природа, са винаги герои, те винаги са били и моите истински кумири и ще си останат такива. Те са постоянно нащрек в действителността, която може да се окаже колкото реална, толкова и нереална, пък и какво значение има? В Диамантената сутра се казва: „Не си изграждай определена представа нито за реалността на съществуването, нито за неговата нереалност“, или нещо подобно. Ще се освободим от прангите и ще срутим пандиза, нека да бъдем свободни.
— Президентът на Съединените щати внезапно става кривоглед и отплува! — провикнах се аз.
— И аншоата на прах ще се превърне — извика Къфлин.
— А Златната порта с ръждиво скърцане ще да отвърне — каза Алва.
— И аншоата на прах ще се превърне — настояваше Къфлин.
— Дай ми една глътка вино. Ух! А-а! — Джефи скокна и продължи: — Чета Уитман, знаете ли какво казва той? „Горе главите, роби, всявайте ужас сред чуждите деспоти“, иска да каже, че това е позицията на Барда, на бардовете дзен-лунатици, поели по старите пустинни пътеки, става дума за свят, пълнен със скитници с раници, бродяги на Дхарма, които отказват да се подчинят на всеобщото правило, че щом консумираш продукти, трябва да работиш за тази привилегия — привилегията да използваш всички онези боклуци, от които и без това нямаш нужда, като хладилници, телевизори, коли или поне лъскави нови коли, модни помади за коса и дезодоранти, както и всички останали глупости, които в крайна сметка само след седмица отиват на бунището. Само че бродягите отказват да ги затварят в системата работа-продукти-консумация, работа-продукти-консумация. Имам видение, в което се осъществява велика революция на раниците — хиляди, дори милиони млади американци скитат с раници на гърба, качват се в планините да се молят, разсмиват децата и развеселяват старците, правят младите момичета щастливи, а по-големите — още повече, всички те са дзен-лунатици, които ходят насам-натам, пишат случайно хрумнали им стихове и чрез добротата и странните си, неочаквани постъпки постоянно даряват на всички живи същества видения на вечна свобода. Ето какво ми харесва у вас, Голдбук и Смит, преди вие, момчета, да дойдете от Източното крайбрежие, аз смятах, че то е мъртво.
— А ние мислехме, че Западното е мъртво.
— Вие наистина докарахте свеж полъх тук. Не осъзнавате ли, че чистият юрски гранит на Сиера Невада, редките високи борове от времето на последния ледников период и езерата, които видяхме тези дни, са едни от най-ярките символи на тази земя? Помислете само колко действително велика и мъдра би била Америка, ако цялата тази енергия, изобилие и пространство се съсредоточат в Дхарма.
— Уф — обади се Алва, — писна ми от тази Дхарма.
— Хо! Това, от което имаме нужда, е едно подвижно дзендо, където всеки стар бодхисатва да може да скита от едно място на друго и винаги да знае, че има местенце, където може да пренощува сред приятели и да си свари качамак.
— „Момчетата доволни бяха и останаха за вечерта, а Джак свари им качамак в чест на старата врата“ — изрецитирах аз.
— Какво е това.
— Това е едно мое стихотворение: „Момчетата седяха в тихата дъбрава и приказка за ключовете Бъди тъй подхвана: «Момчета, мили мои, Дхарма е врата… ключове различни има, ала една е тя, тъй както за пчели безброй един е, привличащ ги о всякъде, пчелинът. Чуйте моя разказ, ще ви предам слова, които чул съм нявга, в древни времена. На вас, непосветени, с пропити от вино венци, ще ви го кажа кратко, като напивка сладка и като буен огън под божествени звезди. Та, чуйте ме сега и щом научите от мен на Буди стари Дхармата, и някой хубав ден с истината закопнеете да седнете ведно, във Юма, Аризона, под някое дърво, не ми благодарете за чутите слова, това е мойта карма, моята съдба. Непреднамерен, разумът твори света, ала оставя му единствен изход във смъртта.»“