— Ще ти дам калъфа на стария си спален чувал — каза той.
След това си купих малки пластмасови очила за сняг — просто ей така — и нови железничарски ръкавици. Реших, че у дома, на изток, имам чифт достатъчно здрави обувки, а и без това щях да се прибирам за Коледа, иначе щях да си купя италиански планински обувки като тези на Джефи.
Върнахме се обратно с колата в Бъркли, влязохме в скиорския магазин и щом продавачът се появи, Джефи каза със смешния си глас на дървосекач:
— Екипирам приятелите си за Апокалипсиса.
После ме заведе в задната част на магазина и ми избра едно чудесно найлоново пончо с качулка, с което човек можеше да се покрие дори когато е с раница на гърба (и да заприлича на огромен гърбав монах), и което напълно предпазваше от дъжда. Освен това можеше да се използва и като малка палатка или да се постели под спалния чувал. Купих си и полибденова бутилка с капачка на винт, в която реших, че ще мога да си нося мед горе в планината. Но по-късно я използвах преди всичко като манерка за вино, а още по-късно — когато направих малко пари — и за уиски. Освен това си взех и един пластмасов шейкър, който се оказа много полезен — слагаш вътре една лъжица мляко на прах и малко вода от някое поточе, разклащаш го и получаваш чаша мляко. Снабдих се и с множество торбички за храна като тези на Джефи. И вече бях напълно екипиран за Апокалипсиса, без майтап; ако тази нощ в Сан Франциско паднеше атомна бомба, аз трябваше само да се измъкна, ако е възможно, извън града и с добре пакетираната суха храна, спалнята и кухнята на гърба нямаше да имам никакви проблеми. Последната голяма придобивка бяха съдовете за готвене — две големи тенджери, които се поставяха една в друга, с капак с дръжка, който в същото време беше и тиган, тенекиени канчета и комплект малки алуминиеви прибори за хранене. Джефи ми направи още един подарък, този път от собствените си принадлежности — обикновена лъжица, но с клещите си той изкриви дръжката й като кука и каза:
— Когато искаш да издърпаш някой съд от голям огън, просто я използвай.
Почувствах се като нов човек.
15
Вечерта облякох току-що купената фланела, обух новите чорапи, бельото и джинсите, стегнах здраво раницата, метнах я на гръб и отидох в Сан Франциско просто за да видя как ще се чувствам, разхождайки се в такъв вид из нощния град. Тръгнах надолу по улица „Мишън“, като весело си тананиках. Отскочих до квартала на бордеите, за да пия кафе с любимите си понички на Трета улица, а екипировката ми силно впечатли бродягите наоколо и те започнаха да ме разпитват дали не съм тръгнал да търся уран. Не ми се обясняваше, че това, което съм тръгнал да търся, в края на краищата е далеч по-ценно за човечеството от някаква си руда, затова просто ги оставих да си говорят.
— Момче — казваха ми те, — трябва само да отидеш в Колорадо и да се размърдаш там с тази раница и с един хубав Гайгеров брояч, и ще станеш милионер.
Всеки в бордея иска да стане милионер.
— Добре, момчета — отвръщах, — сигурно ще го направя.
— Има много уран и горе в Юкон.
— И долу в Чихуахуа — обади се възрастен мъж. — Хващам се на всякакъв бас, че има и в Чихуахуа.
Измъкнах се оттам и тръгнах щастлив из Сан Франциско с голямата раница на гърба. Отбих се у Роузи, за да ги видя какво правят с Коуди. Но бях потресен от рязката промяна, която бе настъпила с нея — неочаквано беше окльощавяла и приличаше на скелет, а очите й бяха изпъкнали и в тях се четеше неистов ужас.
— Какво е станало?
Коуди ме издърпа в другата стая и не ми позволи да говоря с нея.
— Тя придоби този вид за четиридесет и осем часа — прошепна той.
— Какво се е случило с нея?
— Казва, че е написала списък с имената на всички ни и с греховете, които сме извършили, после се опитала да го изхвърли в тоалетната на службата си, но големият лист я задръстил и се наложило да извикат водопроводчик, за да оправи работата, но тя твърди, че той носел униформа и бил ченге, и всъщност го отнесъл със себе си в участъка, и сега щели да арестуват всички ни. Побъркала се е, това е всичко.