— Всичко ще се нареди от само себе си.
— Спомняш ли си Рой Стърлесън, приятеля ми, който отиде в Япония, за да изучава онези камъни Рьоанджи. Той замина с един товарен кораб на име „Морски дракон“ и затова върху една от стените на столовата му нарисувал голяма картина, изобразяваща морски дракон и сирени, за да достави удоволствие на моряците, които първоначално го взимали на подбив, но накрая всички искали да станат бродяги на Дхарма. Сега той изкачва свещения връх Хиеи в Киото, газейки навярно из половинметров сняг, право нагоре, там, където няма никакви пътеки и наклонът е безумен, през бамбукови гъсталаци и разкривени борове, сякаш излезли от картина. Краката са ти мокри и си забравил да обядваш, така се катери.
— Как смяташ да се обличаш в манастира?
— О, с изработени на ръка дрехи в стария стил на династията Тян, дългата и широка черна дреха с огромни провиснали ръкави и смешни плисета те кара да се чувстваш като истински ориенталец.
— Алва казва, че белите типове като нас двамата са много запалени по това, да се чувстват като истински ориенталци и да носят роби, а самите ориенталци на Изток четат сюрреализъм и Чарлз Дарвин и са полудели по западни бизнес облекла.
— Изтокът и Западът един ден ще се съберат. Помисли си само каква велика световна революция ще настъпи, когато това най-накрая се случи, а могат да го предизвикат само хора като нас. Представи си само, как милиони хора по целия свят са излязли с раници на гърба сред природата, стопират по пътищата и разнасят словото.
— Това ми напомня за Първия кръстоносен поход, когато Валтер Безпарични и Петер Отшелника повели дрипавите тълпи от богомолци към Свещената земя.
— Да, но това е толкова тягостно и мрачноевропейско, а аз искам моите бродяги на Дхарма да носят в сърцата си радостта на пролетта, когато всичко разцъфва и е прекрасно, а птичките отлитат и оставят малки пресни цвъчки точно под носа на изненаданите котки, които само преди миг са искали да ги изядат.
— За какво си се замислил?
— Просто си съчинявам стихове, докато се изкачваме към планината. Погледни нагоре, виж прекрасните й форми, макар подобна красота да притежава всяка друга планина по света, но аз наистина съм влюбен в Тамалпе. Нощес ще лагеруваме от другата й страна. Когато слънцето започне да залязва, вече ще сме там.
Областта Мерин беше много по-приятна и в нея по-силно се усещаше човешко присъствие от дивата Сиера, където се изкачвахме миналата есен: беше отрупана с безброй цветя, дървета и храсти, а от двете страни на пътя растеше гъст отровен бръшлян. Когато стигнахме края на изкачващия се нагоре черен път, неочаквано потънахме в гъста гора от секвои и тръгнахме през нея, следвайки някакъв тръбопровод през едно доста дълбоко мочурище, свежото утринно слънце едва-едва се процеждаше между клоните на дърветата и беше студено и влажно. Но въздухът беше обилно наситен с аромат на борова смола и влажна дървесина. Джефи тази сутрин не млъкваше. Веднъж стъпил върху горска пътека, той отново ставаше като малко дете.
— Според мен единственото нещо, което куца на тази работа с японския манастир, е, че въпреки интелигентността и добрите намерения, американците там, те имат много слаба представа за Америка и за това, кои са хората, които наистина се занимават тук с будизъм, а освен това не обичат поезията.
— За кого говориш?
— Ами за хората, които ме изпращат там и финансират цялата работа. Те влагат парите си в подреждането на чудни японски градини, в японски постройки, книги и всички останали дивотии, които така или иначе никой не харесва или не би могъл да си позволи, с изключение на богатите разведени американци, отишли на екскурзия в Япония, които просто си построяват или купуват някоя стара японска къща с градина, като по този начин си осигурят местенце, където да се мотаят котките им, а те самите да се правят на будисти, искам да кажа, да си имат истинска цветна градина или нещо такова и да се измъкнат от застоялия живот на американската средна класа. И все пак го очаквам с нетърпение, о, дори се виждам как седя сутрин върху рогозките, пред мен има ниска масичка и аз печатам на пишещата машина, наблизо върху хибачи25 е сложен съд с топла вода, за да не изстива, а книгите ми, картите, лулата и фенерчето са внимателно подредени настрани, по клоните на сливовите дървета и боровете пред къщата се белее сняг, но нагоре по планината Хиеизан преспите стават все по-дълбоки, наоколо има суджи и хиноки, а склоновете са покрити със секвоя и кедър. Надолу по скалистата пътечка се гушат малки, скрити от погледа храмове, хладни и покрити с мъх древни местенца, край които крякат жаби, а вътре има малки статуетки, по стените висят маслени лампи, златни лотоси и рисунки, а въздухът е просмукан с прастар дъх на тамян, лакирано дърво и статуетки.