Джаспър кимна и вдигна ръка, за да ги успокои.
- Става.
- В такъв случай приемам извинението - каза Аарън и се стовари на дивана. - В момента имаш по-сериозни проблеми от нас. Гуенда беше тук, понеже искаше да се махне от вас.
- Заради мен? - попита Джаспър. - Но това е нелепо.
- Може би не си пада по романтични истории - усмихна се лукаво Тамара.
Джаспър седна до Аарън, без да го канят.
- Тя ревнува, задето няма гадже като мен. Аз съм страхотно гадже и знам как да зарадвам едно момиче.
Тамара завъртя очи. Кал бе доволен, че тя не го смята за убедителен. След измяната на Селия вече не знаеше какво впечатлява момичетата.
- За да докажа колко искрено съжалявам, бих могъл да ви дам някои от най-ценните си романтични съвети - предложи Джаспър.
Кал, който се канеше да седне на облегалката на дивана, избухна в смях и се строполи на пода. Удари крака си и го заболя, но продължи да се смее.
Тамара също се ухили, въпреки опитите си да се сдържи. Ъгълчетата на устните й неспирно се извиваха нагоре.
- Добре ли си? - попита Аарън и се наведе над Кал да му помогне.
- Да! - успя да каже той, преди отново да прихне. Седна на дивана от другата страна на Аарън, повтаряйки: - Добре съм! Добре съм!
- Първо - започна Джаспър, смръщил вежди към Кал, който явно не оценяваше мъдростта, която предстоеше да му бъде разкрита, - когато говориш с момиче, го гледаш право в очите. И не мигаш. Това е много важно.
- Но не ти ли сълзят очите? - попита Аарън.
- Не и ако го правиш както трябва - отвърна уверено Джаспър. Кал се почуди какво ли означава това. Дали ти трябва втори клепач като на гущер?
- Значи първият съвет е да зяпаш момичето, което си харесал - изкоментира той.
- Второто - продължи Джаспър, - кимаш на всяко нещо, дето ти казва, и много се смееш.
- Да й се смееш? - усъмни се Тамара.
- Сякаш е много забавна - отвърна Джаспър. - Момичетата искат да мислят, че са те очаровали. И трето, трябва да си ослепителен.
- Да си ослепителен? - повтори невярващо Аарън. - Какво означава това?
Джаспър се изправи и приглади косата си назад. Примижа и загледа тримата, изкривил устни в мрачна усмивка.
- Приличаш на откачалник - обяви Кал.
Джаспър погледна още по-лошо, притвори едното си око, а после и другото.
- А сега си като пират - заяви Тамара.
- Със Селия работи - каза той. - Разтапя се, когато го направя.
- Явно харесва пиратите - рече Аарън.
Джаспър завъртя очи.
- Четвърто, трябва да имаш страхотна прическа, но при вас двамата това е загубена кауза.
- Косата ми си е чудесна - заяви Аарън.
- Средна работа - отвърна Джаспър. - Но косата на Кал е като дялана с камък.
- Има ли пето? - попита Тамара.
- Купи й календар с котки - заяви той. - Момичетата харесват такива календари.
Пакостник излая. Тамара избухна в смях. Завъртя се на дивана и изрита обувките си. Кал не беше я виждал да се смее така.
- И ако се разсееш, докато тя говори, трябва да й кажеш, че е било защото е много красива - добави Джаспър. - И каквото и да носи, кажи, че това е в любимия ти цвят.
- Няма ли да забележи, че са ти любими различни цветове? - попита Аарън.
- Вероятно не - сви рамене момчето.
Смехът на Тамара премина в хълцане.
- Джаспър - каза тя, - направи ми една услуга.
- Да? - попита той.
- Никога не ме сваляй така.
- Вие не разбирате! - възмути се Джаспър и стана. - Мисията ми тук приключи. Извиних се и ви дадох ценни съвети.
- И обеща да накараш Селия да намери важна информация - напомни му Кал.
- Ще говоря с нея - кимна Джаспър.
- Не забравяй да си ослепителен! - викна Тамара от дивана, когато момчето се запъти към вратата. То направи гримаса, докато отваряше, а после се намръщи.
- На вратата има бележка - каза и свали парчето хартия. - До Кал и Аарън.
Сгъната бележка, написана с разкривен почерк.
Калъм Хънт и Аарън Стюарт.
- Аз ще я взема - рече Аарън и се изправи. Но Джаспър, лукаво усмихнат, опита да я отвори.
- О! - извика той. Искрица статично електричество блесна от хартията и вцепени ръката му.
- Омагьосана е - каза доволно Тамара, - само Кал и Аарън може да я отворят.
- Яко - ухили се Джаспър, впечатлен пряко волята си. Взе бележката и я подхвърли на Аарън. - Ще се видим по-късно.
После изчезна в коридора. Когато вратата се затвори, Аарън разгърна бележката. Веждите му се сключиха.
- От Анастасия Таркуин е - обяви той. - Иска да ни види на Портата на мисиите в дванайсет без десет, в петък през нощта. Пише да доведем Пакостник.
- Но това е в деня на изпитанието - напомни им Тамара. - За какво иска да говорим?