Кол запрелиства получените факсове, телефонни съобщения и доклади.
Проверките на гражданските летища в Монтана и на списъците със 102-ма пътници не бяха открили нищо. Нито една от шейсет и трите малки частни писти в щата не беше съобщила за полети, свързани с човек, приличащ на Кърт Ванс. „Амтрак“6 имаше пътнически влакове по северната граница на Монтана. Кондукторите и продавачите на билети не си спомняха да са го виждали. Проверката по автогарите бе завършила с отрицателен резултат.
На всеки деветнайсет секунди в Америка се краде моторно превозно средство. Всяко съобщение за откраднат автомобил в Монтана, Северна и Южна Дакота, Уайоминг и Айдахо се подлагаше на внимателен анализ, за да се определи дали крадецът може да е търсеният от Кол човек. Инспекторът дори беше наредил да се проверят и включат в списъка всички липсващи регистрационни номера в тези пет щата.
Граничните контролни пунктове от Сиатъл до Солт Сейнт Мари спираха всяка кола, проверяваха всяко лице, пресякло границата с Канада. Канадската конна полиция търсеше нов човек на своята територия.
Анализираха всеки междуградски разговор, проведен през последните три години от телефона на Кърт Ванс. Беше телефонирал във фирми за доставки по пощата, за да поръча компютърно оборудване и нелегална литература за всичко — от приемане на нова самоличност до бой с нож и наръчници за специалните сили. Часове наред сървър в Монтана го беше свързвал с Интернет. Хакерите от ГКА започнаха да преследват Ванс в киберпространството. Включиха в предупредителна система всички кредитни карти, регистрирани на името на Кърт Ванс: две минути след като някой служител ги провереше с електронен скенер, ФБР щеше да разбере къде и кога са били използвани.
Преследването на бегълци означаваше да се проследяват връзките им с реалния свят. Нормалните престъпници се обаждаха на роднини, срещаха се с приятели, изграждаха система от покупки и запознанства, която преследвачите можеха да покрият и в крайна сметка да влязат в дирите на плячката си.
„Но ти не си нормален, Ванс — помисли си Кол. — Нямаш семейство, нито приятели или известни познати.“
„Предполага се, че трябва да го убиеш тук — каза си инспекторът, като зяпаше през прозореца на колата към осветения през нощта купол на Капитолия. — Предполага се, че ще го направиш отблизо. Предполага се, че ще пречукаш Фарън преди някой друг. Защо?“
Експертите бяха взели достатъчно отпечатъци от неовъглените повърхности и счупените след експлозията чаши в къщата в Шото, за да подготвят комплект, който „по всяка вероятност“ отговаряше на пръстите на Ванс.
„Докосни нещо, Ванс. Нещо, което някое ченге някъде в Америка да открие и прати във ФБР.“
Шестстотин хиляди местни, щатски и федерални служители на реда бяха предупредени за Кърт Ванс. Толкова много ловци преследват един-единствен бягащ фантом. Ще има хиляди фалшиви тревоги. И с всяка грешка ловците все повече ще се страхуват да не попаднат на друг, погрешно идентифициран гражданин. Всяка грешка ще спира системата, докато я открият.
„Трябват ти пари — помисли си Кол, — пари в брой. Само да излезеш на междущатска магистрала и ще те застреля някой припрян патрул. Опитай се да нападнеш някой черен пояс като Сали и ще се окажеш закопчан с белезници върху носилка в спешно отделение. Излез на открито. Само за миг. Това ще е достатъчно. При всички тези сили, готови за удар, никой не може да избяга. Ако имаме достатъчно време.“
Шофьорът остави Кол на две пресечки от щаба на Фарън. Вратата на милиардера беше заключена. Вратата на Лорън бе отворена и инспекторът надникна вътре.
Лампата хвърляше бяла светлина върху полираната дървена повърхност на бюрото й. Тя седеше с лице към нощния прозорец, очите й бяха затворени.
— Преча ли ти? — тихо попита той.
Клепачите на Лорън трепнаха и се отвориха. Тя се усмихна.
— Традиционният начин да развалиш магията е с целувка.
— Напоследък за това могат да те дадат под съд.
— Може би — отвърна Лорън, докато Кол сядаше пред бюрото.
— Защо си тук толкова късно?
— Чаках да ме събудят. — Двамата се засмяха. — Къде беше?
— В Ню Йорк.
— Фарън ли те прати?
— Да — излъга Кол.
— Вие с вашите тайни…
— Всички ги имаме. — Инспекторът се размърда на стола си. — Навсякъде, където отида, ме засипват с въпроси какво правиш.
— Аз ли?
— В общ смисъл.
— Радвам се, че не обсъждаш личния ми живот.
6
Обществена корпорация, създадена през 1970 г. от Конгреса, за да ръководи националната железопътна система. — Б.пр.