Сенатор Буденброк, който от време на време минаваше през детската стая, виждаше тая дружба и нямаше какво да възрази против нея, защото явно личеше, че двамата взаимно си влияеха добре. Хано въздействуваше усмирително, укротително и облагородяващо върху Кай, който го обичаше нежно, възхищаваше се от белотата на ръцете му и заради него позволяваше на госпожица Юнгман да търка здраво неговите собствени ръце с четка и сапун. И ако Хано от своя страна възприемаше от малкия граф мъничко бодрост и буйност, на това можеха само да се радват, защото сенатор Буденброк не скриваше от себе си, че постоянният женски надзор, под който се намираше момчето, не беше подходящ да разбуди и развие в него мъжествени качества.
Верността и предаността на добрата Ида Юнгман, която служеше на Буденброкови повече от три десетилетия, не можеше да се заплати със злато. Тя бе отгледала самопожертвувателно предишното поколение, Хано обаче носеше на ръце. Тя го загръщаше всецяло в нежност и грижливост, обичаше го като свой кумир и в своята наивност и непоколебима вяра за неговото облагодетелствувано и привилегировано положение стигаше често до абсурди. Щом действуваше от негово име, тя разкриваше удивителна, а понякога дори компрометираща дързост. Неведнъж, например като купуваше нещо в сладкарницата, тя бръкваше най-спокойно, в отворените стъкленици и пъхваше туй-онуй в джобовете на Хано, без да плати, защото според нея продавачът трябвало да се чувствува поласкан. А в навалицата пред една витрина не се поколеба да замоли вежливо, но решително на своя западнопруски диалект хората да направят място за нейното протеже. Той беше в нейните очи нещо тъй особено, че тя не би сметнала което и да било друго дете достойно да влезе в допир с него. Що се отнасяше до малкия Кай, то взаимната привързаност излезе по-силна от нейното недоверие, пък и името му бе я подкупило малко. Но седнеше ли с Хано на някоя пейка на Воденичния насип и при тях дойдеха други деца с бавачката или с майка си, то госпожица Юнгман ставаше почти незабавно и си отиваше под предлог, че са закъснели или имало вятър. А обясненията, които даваше на малкия Йохан, бяха в състояние да разбудят в него представата, че всичките му връстници боледуват от скрофули и имат „лоши сокове“ — само той не. И това съвсем не допринасяше за укрепване на неговата без това слаба доверчивост и смелост.
Сенатор Буденброк не знаеше всички тия подробности, но виждаше, че развитието на неговия син по природа и поради външни влияния още не тръгваше в оная посока, която той би желал да му даде. Да можеше сам да вземе в свои ръце възпитанието му, да въздействува всекидневно и всекичасно върху неговия дух! Но му липсваше време и той виждаше с болка как случайните опити се проваляха жалко, охладяваха отношенията между баща и син, отчуждаваха ги един от друг. Той жадуваше да извае сина си по един образ, който витаеше пред него — образа на Хановия прадядо, както сам той го помнеше от детските си години: с бистър ум, простодушен, естествен, духовит и силен. Не можеше ли да стане такъв? Невъзможно ли беше? И защо? Да можеше поне да потисне и изгони музиката, която отчуждаваше момчето от практическия живот, положително не беше от полза за телесното му здраве и изсмукваше духовните му сили! Та нима мечтателният му характер понякога не граничеше просто с невменяемост?
Едно следпладне, три четвърти час преди обеда, който започваше в четири, Хано слезе сам на първия етаж. Поупражни се малко на рояла и сега се суетеше във всекидневната. Седеше поизлегнат на дивана, играеше си с моряшкия възел на гърдите и когато очите му се плъзнаха безцелно встрани, той зърна върху изящното орехово писалище на майка си някаква отворена кожена чанта — чантата със семейните книжа. Той се облакъти на възглавницата, подпря брадичката си с ръка и загледа за късо време отдалеко тия неща. Без съмнение папа днес след втората закуска се е занимавал с тях и ги е оставил така, за да продължи после работата си. Някои бяха вътре в чантата, извадени отделни листове бяха затиснати с металическа линия, а голямата тетрадка със златен обрез и разнородна хартия лежеше разтворена.