Между устните му стърчеше угаснала угарка от пура, а мършавите му бузи бяха зачервени. Той мина през залата и каза, когато влезе в стаята с пейзажите:
— Деца, залата е чудно хубава! Вайншенк, трябваше да доведем днес и Бреслауер, той сигурно не е виждал досега подобно нещо.
От очите на консулшата го стрелна изкосо ням, укорен поглед. Той отвърна с несмутено, недоумяващо, въпросително изражение. В девет часа седнаха да вечерят.
И тази вечер както всяка година бяха сложили трапезата в коленната зала. Консулшата каза със сърдечно изражение традиционната молитва преди ядене:
Веднага след това — което също беше обичайно на Бъдни вечер — отправи няколко напътствени слова с главна подкана: да си спомнят за всички онези, които тази свята вечер нямали на масата си гозбите на семейство Буденброк. Когато свършиха и с това, седнаха със спокойна съвест на дълга вечеря, която започна тутакси с шаран в разтопено масло и старо рейнско вино.
Сенаторът скри няколко рибени люспи в портмонето си, та парите в него да не се свършват през цялата година; Кристиан обаче забеляза мрачно, че това не помагало, а консул Крьогер се отклони от тая предпазна мярка, понеже не се боял вече от курсовите колебания на борсата и няколкото шилинга му стигали за спокойно съществуване. Старият господин сядаше колкото е възможно по-далеко от жена си; от една година насам почти не беше разменил дума с нея, защото тя не преставаше да изпраща тайно пари на лишения от наследство Якоб, който водеше бездомнишки, авантюристичен живот в Лондон, Париж или Америка — само тя знаеше положително къде. Той набърчи мрачно челото си, когато на второто блюдо разговорът премина към отсъствуващите семейни членове и видя, че слабоволната майка из-три влага от очите си. Споменаха роднините във Франкфурт и в Хамбург, казаха без зложелателство две думи и за пастор Тибуртиус в Рига, а сенаторът скрито от другите се чукна със сестра си Тони за здравето на господа Грюнлих и Перманедер, които в известен смисъл също се числяха към семейството.
Пуякът, напълнен с каша от кестени, стафиди и ябълки, получи всеобща похвала. Направиха сравнения с пуяците от предишни години и се оказа, че от дълго време насам този бил най-едрият. Имаше пържени картофи, два вида зеленчук и два вида компот и обикалящите паници съдържаха големи порции, за всяка отделна от които можеше да се каже, че не се касае за гарнитура и прибавка, а за главно ястие и всеки трябваше да яде до насита. Пиеха старо, червено вино от фирмата „Мьолендорпф“.
Малкият Йохан седеше между родителите си и с мъка натъпка в стомаха си бяло късче месо от гърдите заедно с плънката. Той не можеше да яде толкова много като леля Тилда, защото се чувствуваше уморен и не много добре, изпитваше гордост само от това, че имаше право да седи на трапезата заедно с възрастните, че и върху неговата изкусно сгъната салфетка имаше едно от тия чудесни млечни хлебчета, поръсени с маково семе, че и пред него стояха три винени чаши, докато друг път обикновено пиеше от малкия златен бокал, подарен му от кръстника вуйчо Крьогер. Но и неговият апетит дойде после, когато вуйчо Юстус започна да налива в най-малките чашки жълто като зехтин гръцко вино, а прислужничката поднесе сладоледа — червени, бели и кафяви топчици. Макар че зъбите го заболяха почти непоносимо, той изяде една червена, после половината от една бяла, а накрая трябваше да опита вкуса и на кафявите, шоколадените; през същото време хрупаше вафли, отпиваше по глътчица сладко вино и слушаше чичо си Кристиан, който беше се разприказвал.