— Вие сте щастлив — каза той внезапно, като сложи ръка върху коляното на сенатора и дигна към него насълзените си очи. — О, да! Ще сторите грях, ако отречете! Вие сте щастлив! Вие държите щастието в ръцете си! Тръгнахте безстрашно по света и го покорихте със здрави ръце... мишци! — поправи се той, понеже не можеше да понесе прекалено скорошното повтаряне на думата „ръце“.
После замълча и без да чуе дори една дума от отрицателния и примирен отговор на сенатора, продължи да го гледа с тъмно мечтание в лицето. Изведнъж стана.
— Но ние се разбъбрахме — каза той, — а пък се срещнахме по работа. Времето е скъпо, не бива да го губим в разсъждения. Слушайте... Заради вас... разбирате ли? Заради...
Изглеждаше, че господин Гош отново ще се унесе в красиви размишления, но той се оборави и извика с широк, енергичен, ентусиазиран жест:
— 29 000 талера... 87 000 марки за къщата на майка ви! Съгласен ли сте?
И сенатор Буденброк се съгласи.
Госпожа Перманедер сметна, както трябваше да се очаква, че продажната цена е смешно ниска. Ако някой — с оглед към спомените й от тая къща — й наброеше на масата цял милион за нея, тя би окачествила това само като благопристойна постъпка, нищо друго. Все пак твърде скоро свикна с числото, назовано от нейния брат, главно защото всичките й мисли бяха заети с планове за бъдещето.
Тя се радваше от сърце на многото и хубави мебели, които бяха й се паднали; и макар че сега-засега никой не мислеше да я гони от родителския й дом, тя полагаше големи старания да намери и наеме ново жилище за себе си и за децата. Наистина раздялата щеше да бъде трудна... мисълта за това пълнеше със сълзи очите й. Но, от друга страна, в представата за обнова и промяна се криеше известна прелест. Не приличаше ли това почти на ново, четвърто устройване на живота? Тя пак оглеждаше жилища, пак се съветваше с тапицера Якобс, пак избираше в магазините завеси за вратите и платове за пътеки. Сърцето й туптеше... наистина сърцето на тая стара, закалена от живота жена биеше по-радостно.
Така минаха седмици — четири, пет и шест седмици. Падна първият сняг, дойде зимата, печките пращяха и Буденброкови размишляваха тъжно как ли ще прекарат този път коледните празници. Но внезапно се случи нещо, нещо драматично, нещо съвсем неочаквано; в хода на нещата настъпи обрат, който заслужаваше всеобщ интерес и действително го предизвика; настъпи едно събитие... не, то падна като гръм от ясно небе и накара госпожа Перманедер да се стъписа и вцепени насред грижите си за новото жилище.
— Томас — каза тя, — полудявам ли? Или може би Гош бълнува? Това е невъзможно! То е крайно абсурдно, крайно немислимо, крайно.
Тя замълча и се хвана с две ръце за слепоочията. Но сенаторът сви рамене.
— Мило дете, още нищо не е решено. Но тази мисъл, тази възможност изникна и ако поразмислим по:спокойно, ще видим, че в тая работа няма нищо немислимо. Наистина озадачава донякъде. И аз се стъписах, когато Гош ми го обади. Но защо да е немислимо? Какво пречи?...
— Няма да преживея това. — каза тя, седна на един стол и остана неподвижна.
Какво ставаше? Бе се намерил вече купувач за къщата или поне лице, което беше проявило интерес и дори изразило желание да разгледа основно обявения за продан имот, та след това да продължи пазарлъка. И това лице беше господин Херман Хагенщрьом, търговец на едро и консул на кралство Португалия.
Когато първият слух стигна до госпожа Перманедер, тя се вцепени, слиса и оскърби; не повярва и беше неспособна да проумее тая мисъл в цялата й дълбочина. Ала сега, когато въпросът добиваше все повече и повече форма и образ, когато посещението на консул Хагенщрьом на „Менгщрасе“ беше предстоящо... тя се оборави и съживи. Не протестира, а се опълчи. Намери думи, жарки и остри думи, и ги замята като запалени факли и бойни брадви.
— Това няма да стане, Томас! Докато съм жива аз, това няма да стане! Дори когато човек продава кучето си, гледа какъв ще бъде новият му господар. А мамината къща! Нашата къща! Стаята с пейзажите!
— Пак те питам, какво собствено пречи?
— Какво пречи ли? Боже милостиви, какво пречело! Планини трябва да попречат на тоя шишко, Томас! Планини! Но той няма да ги види! Той нехае за такива неща! Няма чувство за тях! Та нима е говедо? От исконни времена Хагенщрьомови са наши съперници... Старият Хинрих шиканираше дядо и татко, а ако Херман още не ти е напакостил сериозно, ако още не ти е сложил крак, то е само за това, че още не му се е удал сгоден случай... Когато бяхме малки, аз му ударих плесница насред улицата, защото имах основание за това, а в замяна неговата миловидна сестра Юлхен ми изподра с нокти лицето. Ще кажеш: детинщини... Добре! Но те ни гледаха подигравателно и радостно всеки път, когато ни се случеше някое нещастие; и обикновено аз им доставях това удоволствие... Божия воля... А доколко консулът ти е навреждал в търговията и с какво безсрамие те е изпреварвал... това, Том, ти самият сигурно знаеш най-добре, аз не мога да те поучавам. И в края на краищата, когато Ерика така сполучливо се омъжи, червеят на завистта не спря да гризе душата им, докато те не успяха да затрият директора и да го тикнат в затвора посредством ръката на брата си, на тоя котарак, на тоя прокурор-сатана... А сега имат нахалството... имат безсрамието...