Със същото изражение на лицето постоя той на твърдия глинен под в приземието и дигна поглед към празните одри на склада.
— М-да — повтори той, позалюля като махало дебелото, изгнило въже с ръждясала желязна кука накрая, което от дълги години висеше неподвижно насред огромното помещение, и след това се обърна на тока си.
— Да, благодаря ви много за труда, който си направихте, господин сенаторе. Свършихме, нали? — каза той.
После мълча почти през цялото време, когато се връщаха бързо към предната сграда, а и по-късно в стаята с пейзажите, гдето двамата посетители, без да седнат, повторно си взеха сбогом от госпожа Перманедер; Томас Буденброк ги изпрати по стълбата през преддверието до пътната врата. Но веднага след като се сбогуваха и излязоха на улицата, консул Хагенщрьом се обърна към своя спътник, посредника, и сенаторът забеляза, че между двамата започна извънредно оживен разговор.
Сенаторът се върна в стаята с пейзажите, гдето госпожа Перманедер седеше със строго изражение на лицето и без да се облегне на обичайното си място до прозореца; тя плетеше с две големи дървени игли рокличка от черна вълна за внучката си, малката Елизабета, и сегиз-тогиз поглеждаше отстрани през шпионката. Томас повървя известно време мълчаливо напред-назад с ръце в джобовете на панталона.
— Предоставих го сега на посредника — каза той после; — трябва да изчакаме да видим какво ще излезе. Струва ми се, че той ще купи целия имот, ще живее тук отпред, а терена отзад ще оползотвори по друг начин.
Тя не го погледна, не промени даже правата стойка на горната половина на тялото си и не прекъсна плетенето; наопаки, бързината, с която се движеха една около друга иглите в ръцете й, явно се увеличи.
— О, разбира се, ще го купи, ще купи целия — каза тя, като си послужи с гърления глас. — Защо да не го купи, нали? Действително няма никакъв разумен смисъл.
И с дигнати вежди погледна твърдо и неприветливо през пенснето — което й беше необходимо. сега за ръкоделие, но тя не умееше да го поставя правилно — към иглите си, които се въртяха с невъобразима бързина и леко тракане една около друга.
Дойде и Коледа, първите коледни празници без консулшата. Вечерта на двадесет и четвърти декември прекараха в къщата на сенатора без дамите Буденброк от „Брайтещрасе“ и без старите Крьогерови; защото както беше сложен край на редовните „детски дни“, така Томас Буденброк не беше наклонен сега от своя страна да събира и дарява всички предишни участници на Бъдни вечер у консулшата. Бяха поканени само госпожа Перманедер с Ерика Вайншенк и малката Елизабета, Кристиан, манастирската дама Клотилда и мадемоазел Вайхброт; обаче последната не беше се отказала от обичайното си, свързано с нещастия даруване в своите горещи стаички на двадесет и пети декември.
Липсваше хорът на бедняците, които идваха на „Менгщрасе“ и получаваха обувки и вълнени изделия, не пееха и момчета. Те сами просто изпяха в салона „Тиха нощ, свята нощ“, след което Тереза Вайхброт прочете най-грижливо коледния откъс от библията вместо сенаторшата, която не обичаше много подобни работи; и после, след като изпяха полугласно първата строфа на „Елхови лес“, минаха през стаите и се събраха в голямата зала.
Нямаха особена причина за радостно посрещане. Лицата не сияеха от щастие и разговорът не беше много оживен и весел. Пък и за какво ли да приказват? Нямаше много радост на света. Спомниха си за покойната майка, поговориха за продажбата на къщата, за светлия етаж, който госпожа Перманедер беше наела в една приветлива къща пред Холстенската порта с поглед към градинката на „Линденплац“, и за това — какво ще стане, когато Хуго Вайншенк отново бъде пуснат, на свобода... Междувременно малкият Йохан изсвири на рояла нещо, което беше упражнявал с господин Пфюл, и акомпанира на майка си — малко погрешно, но с хубав тон — една соната от Моцарт. Похвалиха го и го целунаха, но след това Ида Юнгман го отведе да си легне, тъй като тази вечер — още като последица на току-що прекарано стомашно разстройство — той беше много бледен и уморен на вид.
Дори Кристиан, който след онова стълкновение в стаята за закуска не обели вече зъб за брачните си намерения и поради това продължаваше да поддържа с брат си предишната, за него не твърде ласкателна връзка, не° беше никак приказлив и разположен за шеги. Той зашари с очи и направи слаб опит да събуди у присъствуващите малко съчувствие към „мъката“ в лявата си страна, отиде рано в клуба и се върна едва за вечерята, приготвена по традиционния начин... После този Бъдни вечер мина и Буденброкови почти се зарадваха.