— Мили Жан, бих искала да те помоля да поразмислиш върху едно, именно, дали не би било разумно да ангажираме един прислужник. Аз стигнах до това убеждение. Като си спомня за моите родители...
Консулът отпусна вестника на колената си, свали пурата от устата си и я погледна внимателно, понеже се касаеше за парични разходи.
— Да, мила и обожаема Бетси — поде той и проточи обръщението, защото трябваше да подреди възраженията си. — Прислужник ли? След смъртта на родителите ние задържахме и трите момичета, като не включвам в тях мамзел Юнгман, и ми се струва...
— Ах, Жан, къщата е толкова голяма, че просто става фатално. Казвам на Лина: „Дете мое, в задната къща страшно отдавна не е бърсан прахът“, но не ми се ще да преуморявам хората; без това толкова се бъхтят, за да бъде тук всичко спретнато и чисто... Един прислужник би бил много на сгода за поръчки и тям подобни. Можем да вземем някой порядъчен и невзискателен човек от село... Но докато не съм забравила, Жан: Луиза Мьолендорпф е решила да уволни своя Антон; видях как уверено сервира той...
— Не крия — каза консулът и се поразмърда неловко на мястото си, — че тази мисъл ми е чужда. Сега ние не ходим на гости, нито каним гости у нас...
— Така е, но въпреки това често ни идват гости, и то не по моя вина, мили Жан, макар ти да знаеш, че аз от сърце се радвам. Пристигне отдалеко някой твой търговски приятел, ти го поканиш на вечеря, той още не си е взел стая в странноприемницата и пренощува естествено у нас. После дойде някой мисионер, който остава у нас седем-осем дни... По-другата седмица очакваме пастор Матиас от Канщат... Накъсо казано, разноските са незначителни.
— Но те се трупат, Бетси! Ние плащаме на четирима души в къщи, а ти забравяш многото мъже, които са на служба във фирмата!
— Наистина ли не можем да си позволим един прислужник? — попита усмихнато консулшата, като погледна съпруга си с наведена встрани глава. — Като се сетя за домашния персонал на моите родители...
— Твоите родители, мила Бетси... Не, трябва най-сетне да те попитам дали собствено ти е ясно нашето положение?
— Не, Жан. Право е, нямам достатъчна представа...
— Добре, ще я добиеш лесно — каза консулът.
Той се намести сгодно на дивана, метна крак върху крак, смукна от пурата си и започна да казва невъобразимо леко цифрите си, като поприсви очи:
— Кратко и ясно: на времето, преди омъжването на сестра ми, покойният ми баща е имал кръгло и чисто 900 000 марки, като, разбира се, в тая сума не влизат недвижимите имоти и ценностите на фирмата. 80 000 отидоха като зестра във Франкфурт и 100 000 за основаване фирмата на Готхолд; остават 720 000. После дойде покупката на тая къща; тя, въпреки сумата, получена от продажбата на малката ни къща на „Алфщрасе“, с поправките и набавянето на нови вещи струва цели 100 000. Остават 620 000. Изплатихме като обезщетение във Франкфурт 25 000; остават 595 000. И такова би било положението при смъртта на баща ми, ако в течение на годините всички тия разходи не бяха покрити с кръгло 200 000 марки печалба. Значи, цялото състояние възлизаше на 795 000. После отделихме на Готхолд други 100 000 и още 267 000 за Франкфурт; като приспадна още няколко хиляди марки, отредени в завещанието на татко за болницата „Свети дух“, за търговската посмъртна каса и тъй нататък, остават около 420 000, с твоята зестра — 100 000 повече. Такова е приблизително положението в кръгли суми и без оглед на всевъзможни дребни колебания в състоянието. Ние не сме невъобразимо богати, мила Бетси; а освен това трябва да се има пред вид, че предприятието биде стеснено, обаче търговските разходи останаха същите, защото формата на предприятието не позволява да намалим разноските... Можа ли да ме разбереш?
С везмото на скута и след известно колебание консулшата кимна утвърдително с глава.
— Много добре, мили Жан — каза тя, макар че не беше разбрала всичко и съвсем не проумяваше защо всички тези едри суми трябва да й попречат да си вземе прислужник.
Консулът смукна от пурата, духна дима с наведена назад глава и после продължи:
— Ти сигурно си мислиш, че когато един ден бог прибере твоите скъпи родители при себе си, можем да очакваме някоя значителна сума. Това е вярно. Обаче не бива да я слагаме прекалено непредпазливо в сметката. Знам, че баща ти е имала доста неприятни загуби, причинени, както е известно, от Юстус. Юстус е крайно мил човек, но не е добър търговец и не е виновен за някои свои неуспехи. Той понесе извънредно нежелателни загуби от неколцина клиенти, отслаби оборотния си капитал и поради това се видя заставен да вземе скъпи пари чрез спогодби с банкери; сам баща ти трябваше неколкократно да му се притече на помощ със значителни суми, за да не стане някое нещастие. Подобни работи могат да се повторят и аз се опасявам, че ще се повторят, защото... прости ми, че говоря откровено, Бетси... онова радушно безгрижие, тъй симпатично у баща ти, който няма вече нищо общо с търговията, вреди на брата ти като търговец... Разбираш ме, нали? Той не е твърде предпазлив, а донякъде прибързан и повърхностен... Инак твоите родители... и това искрено ме радва... не се лишават от нищо, водят истински господарски живот, както подобава на положението и състоянието им.