Консулът пак се усмихна.
— Това ти каза вече, Тони, и тъкмо то разкрива твоето детско объркване. Дъщеричката ми съвсем не бива да мисли, че ще я насилвам или измъчвам... Всичко това може да бъде обмислено спокойно, трябва да бъде обмислено спокойно, защото е нещо сериозно. Така и ще отговоря на първо време на господин Грюнлих и нито ще отблъсна молбата му, нито ще дам съгласието си... Има да се обмислят много работи... Така… виждаш ли? Решено! Сега папа ще отиде да си гледа работата... Adieu, Бетси.
— Довиждане, мили Жан.
Като остана насаме с дъщеря си, която седеше неподвижно и с наведена глава на мястото си, консулшата каза:
— Все пак вземи си и малко мед, Тони. Човек трябва да яде достатъчно..
Сълзите на Тони постепенно пресъхнаха. Главата й беше пламнала и пълна с мисли. Господи, какво нещо! Наистина тя знаеше, че един ден ще стане жена на търговец, ще сключи добър и изгоден брак, както подобава на достойнството на семейството й фирмата... Ала ето че й се случи внезапно и за пръв път някой да я поиска действително и напълно сериозно за жена. Какво поведение да държи? За нея, Тони Буденброк, изведнъж се отнасяха всички ония страшно важни изрази, които тя досега само беше чела: за нейното „да“, за „ръката“ й... „за цял живот“... Господи, какво съвършено ново положение из един път!
— А ти, мамо? — каза тя. — Значи, ти също ме съветваш да... дам дума? — Тя се подвоуми за миг пред това „дам дума“, защото й се стори прекалено високопарно и стеснително; после за пръв път в живота си го изрече с достойнство. Позасрами се от първоначалното си безпаметство. И сега, както преди десетина минути, не й се струваше по-малко безразсъдно да се омъжи за господин Грюнлих, обаче важността на положението й започна да я изпълва със задоволство.
Консулшата каза:
— Да те съветвам ли, детето ми? Мигар баща ти те посъветва? Той не те посъветва да откажеш, това беше всичко. Би било безотговорно както от негова; така и от моя страна, ако направехме това. Предложеният брак, мила Тони, е точно онова, което се нарича добра партия... Ще отидеш в Хамбург, ще живееш в прекрасни условия и на широка нога...
Тони седеше неподвижно. Изведнъж й се мярна нещо като копринени завеси на врати, каквито беше виждала в салона на майчините родители. Дали като мадам Грюнлих сутрин ще пие шоколад? Беше непристойно да пита.
— Както каза баща ти, имаш време да поразмислиш — продължи консулшата. — Обаче според нас ти трябва да имаш пред вид, че не всеки ден се явява такава възможност да станеш щастлива и че тази женитба е точно това, което ти предписват дългът и предназначението. Да, детето ми, трябва да ти напомня и това. Ти самата знаеш много добре, че пътят, който ти се открива днес, ти е предначертан.
— Да — каза замислено Тони, — така е.
Тя съзнаваше задълженията си към семейството и фирмата и се гордееше с тия задължения. Тя, Антония Буденброк, пред която носачът Матисен сваляше дълбоко мъхестия си цилиндър, тя, дъщерята на консул Буденброк, която се движеше из града като малка владетелка, беше проникната от историята на тяхното семейство. Та дори още шивачът в Росток „имал много пари“ и оттогава насам те бяха се издигали все по-блестящо. Тя беше призвана да засили по свой начин блясъка на семейството и фирмата „Йохан Буденброк“ чрез богата и достойна женитба... И Том работеше за това в кантората... Да, външно тази партия наистина беше подходяща, но непременно този господин Грюнлих ли трябваше да бъде? Тя го виждаше пред себе си със златожълтите му бакенбарди, с розовото му усмихнато лице, с брадавицата край ноздрата, с късите му крачки и... Струваше й се, че усеща вълнения му жакет и чува мекия му глас...
— Знаех си — каза консулшата, — че сме достъпни за спокойни представи... Може би сме взели вече решение?
— О, опазил бог! — извика Тони и подчерта това „о“ с внезапно негодуване. — Каква безсмислица, да се омъжа за Грюнлих! Аз непрекъснато го подигравах с хапливи изрази... Изобщо не разбирам, че още може да ме понася! Та той би трябвало да има малко гордост...
След това започна да си капе мед върху резен селски хляб.
ГЛАВА ТРЕТА
Тази година Буденброкови не заминаха да летуват дори през училищната ваканция на Кристиан и Клара. Консулът заяви, че бил много зает с търговските си работи, пък и висещият въпрос с Антония допринесе да изчакат на „Менгщрасе“. Консулът саморъчно отправи на господин Грюнлих едно извънредно дипломатично писмо; но развитието на нещата се осуетяваше от упорството на Тони, проявявано по най-детински начин.