Ходеше мълчаливо, не се смееше много, позагуби апетит и понякога въздишаше тъй сърцераздирателно, като че се бореше с някакво решение, и после поглеждаше жалостиво родителите си... Трябваше да имат състрадание към нея. Тя действително отслабна и загуби от свежестта си. В края на краищата консулът каза:
— Така не бива вече, Бетси, нямаме право да малтретираме детето. Тя трябва да поизлезе, да се успокои и опомни; ще видиш, че тогава ще се вразуми. Аз не мога да се откъсна от работата си и лятото вече си отива... Но всички ние можем прекрасно да си останем у дома. Вчера случайно беше тук старият Шварцкопф от Травемюнде, командир на влекач. Подметнах няколко думи и той с удоволствие изяви готовност да вземе момичето за известно време у тях... Ще му дам малко възнаграждение... Там тя ще бъде в приятна домашна обстановка, може да се къпе, да гълта чист въздух и да дойде на себе си. Том ще я заведе и всичко ще бъде наред. И по-добре това да стане още утре, отколкото по-късно...
Тони радостно заяви, че е съгласна с тая мисъл. Наистина тя не срещаше вече господин Грюнлих, но знаеше, че той беше в града, преговаряше с родителите й и чакаше... Боже мой, той би могъл всеки ден отново да се изправи пред нея й да започне да вика и да моли! В Травемюнде и в чужда къща щеше да бъде в по-голяма безопасност от него... Ето защо тя бързо и весело нареди куфара си, след което в един от последните юлски дни се качи с придружаващия я Том във величествения екипаж на Крьогерови, каза в прекрасно настроение adieu и мина с облекчителна въздишка през Крепостната порта.
ГЛАВА ПЕТА
Пътят за Травемюнде върви все направо, минава се на сал по водата и после пак направо; двамата го познаваха добре. Сивото шосе се плъзгаше бързо под глухия и равномерен тропот от копитата на Лебрехткрьогеровите едри кафяви мекленбургски коне, макар че слънцето журеше и прахът забулваше невзрачната гледка. По изключение бяха обядвали в един часа, та братът и сестрата потеглиха точно в два; щяха да пристигнат, значи, малко след четири часа, защото ако обикновен файтон вземаше пътя за три часа, то за честолюбивия Крьогеров кочияш Йохен бяха достатъчни два.
Тони поклюмваше в мечтателна полудрямка под голямата си плоска сламена шапка и слънчобрана, който беше опряла върху задната стена; този слънчобран, гарниран с кремава дантела, беше със сив конопен цвят, каквато беше и опнатата й рокля с проста кройка. Краката си, в обувки с кръстосани връзки и бели чорапи, Тони беше метнала изящно един върху друг; седеше облегната удобно и елегантно назад, като че беше създадена за екипаж.
Том, вече двадесетгодишен, облечен изискано в дрехи от синьосиво сукно, беше бутнал сламената си шапка към тила и пушеше руски цигари. Той не беше израсъл много, но мустаците му, по-тъмни от косите и клепките, бяха започнали да растат силно. Подигнал по навик една от веждите малко по-високо, той гледаше облаците прах и прелитащите крайпътни дървета.
Тони каза:
— Никога не съм се радвала толкова, че отивам в Травемюнде, колкото сега. Първо, по известни причини... Том, не е необходимо да се подсмиваш! Искаше ми се да се отдалеча още няколко мили от едни златожълти бакенбарди... Второ, това Травемюнде, на „Предната редица“ у Шварцкопфови, ще бъде нещо съвсем друго. Няма да давам пет пари за курортното общество... Познавам го достатъчно добре... и съвсем не съм настроена за него... Освен това за оня човек... там всичко е открито, той не се стеснява... ще видиш, че някой ден ще се изправи с мила усмивка пред мене...
Том хвърли цигарата и си извади друга от тенекиената кутия, върху капака на която имаше художествено изображение на тройка, нападната от вълци — подарък на консула от някакъв руски клиент. Том имаше голяма страст към цигарите, тези малки люти пръчици с жълт наустник; пушеше ги в огромни количества и имаше лошия навик да вдишва дълбоко в дробовете дима, който после при говорене отново избликваше бавно навън.
— Да — каза той, — що се отнася до това, приморската градина гъмжи от хамбургчани. Консул Фриче, който е закупил цялото място, също е хамбургчанин... Правел сега блестящи сделки, казва папа... Впрочем ще пропуснеш много нещо, ако понякога не отиваш при тях... Естествено Петер Дьолман също е там; по това време той никога не остава в града, защото търговията му върви сама по себе си като в ситен тръс... Смешно! М-да... Чичо Юстус сигурно също идва неделен ден за малко насам, за да навести рулетката. Вярвам, че са там и Мьолендорпфови, и Кистенмакерови, в пълен състав, и Хагенщрьомови...