— Ех, естествено! Може ли да мине без Сара Землингер...
— Впрочем, тя се казва Лаура. Трябва да бъдем справедливи, дете.
— С Юлхен, разбира се… Юлхен щяла това лято да се сгоди с Аугуст Мьолендорпф и Юлхен ще се сгоди! Тогава ще влязат окончателно в тия кръгове. Знаеш ли, Том, възмутително е! Това семейство, дошло кой знае откъде...
— Да боже мой... Щрунк и Хагенщрьом се издигат в търговията; това е главното…
— Разбира се. Известно е също как го постигат... Знаеш, с лакти… без всякаква кулантност и изисканост... Дядо казваше за Хинрих Хагенщрьом; „У него и петелът снася яйца.“ Точно тези бяха думите му.
— Да, да, сега това е безразлично. Печалба се пише с главна буква. А що се отнася до тоя годеж, той е напълно коректна сделка. Юлхен ще стане Мьолендорпф, а Аугуст ще получи добра зестра…
— Ах, Том... ти просто си решил да ме ядосваш, нищо друго... Аз презирам тия хора...
Том се разсмя.
— Боже мой... знаеш ли, трябва да се нагаждаме според тях. Както каза наскоро папа, те се издигат... Докато например Мьолендорлфови... А освен тава не може да се отрече способността на Хагенщрьомови. Херман е вече много полезен в предприятието, а Мориц, въпреки слабите си гърди, завърши блестящо училището. Бил много умен и следва право.
— Добре, Том... Но радва ме поне това, че има и други семейства, които нямат нужда да превиват гръб пред тях, и че например ние, Буденброкови, все пак...
— Така — рече Том, — но сега не бива да започваме със самохвалства. Всяко семейство има слаби места, гдето може да бъде уязвено — продължи той по-тихо, като погледна широкия гръб на Йохен. — Какво е положението на чичо Юстус например, знае само дядо господ. Като заговори за него, папа винаги поклаща многозначително глава; струва ми се, че дядо Крюгер няколко пъти е трябвало да му се притича на помощ с едри суми... С братовчедите също не всичко е в ред. Юрген, който е решил да следва, все още не си е взел зрелостния изпит... И от Якуб у „Далбек и с-ие“ в Хамбург не били много доволни. Парите никога не му стигат, макар че получава предостатъчно; и ако чичо Юстус му откаже, изпраща му леля Розалия... Не, смятам, че не бива да хвърляме камък по никого... Впрочем, ако ти искаш да се мериш с Хагенщрьомови, би трябвало все пак да се омъжиш за Грюнлих!
— Затова ли се качихме в колата, за да приказваме по тоя въпрос? Да, да! Би трябвало може би! Сега обаче не искам да мисля за това. Искам просто да го забравя. Сега отиваме у Шварцкопфови. Както знаеш, аз не съм ги виждала никога... Сигурно са мили хора?
— О! „Харна дърта кранта“ е тоя Дидерих „Сваткоп“... Но той не говори така винаги, а само когато е изпил повече от пет чаши грог. Веднъж беше дошъл в кантората и после отидохме заедно в Моряшкия дом. Той пи като смок. Баща му е роден на един норвежки кораб и после бил капитан по тая линия. Дидерих се е изучил добре; службата влекачен командир е отговорна и доста добре платена. Той е стар морски вълк, но винаги галантен към дамите. Ще видиш, че ще започне да те ухажва.
— Ами! А жената?
— Жена му не познавам. Сигурно е разбрана. Имат и един син, който в мое време беше във втори или първи клас и сега вероятно следва... Виж, ето морето! Остава ни не повече от четвърт час...
Минаха по една алея между млади буки непосредствено покрай морето, ширнало се синьо и тихо под слънцето. Появи се кръглият жълт маяк, мярнаха се за късо време заливът и кеят, червените покриви на градчето и малкото пристанище с платната и въжетата на ладиите. После влязоха между първите къщи, минаха покрай черквата и поеха по крайречната улица „Предна редица“, докато стигнаха до една гиздава малка къща, верандата на която беше затулена от гъста лозова шума.
Влекачният командир Шварцкопф стоеше пред верандата; когато каляската дойде съвсем близко, той свали моряшката си шапка. Беше възнисък, набит широкоплещест мъж с червено лице, бистросини очи и прошарена остра брада, отворена като ветрило от едното ухо до другото. Изтеглената надолу уста, в която беше захапал дървена лула в горната устна на която беше обръсната, корава, червена я изпъкнала, правеше впечатление на достойнство и честност. Под отворения му сюртук, украсен със златни ширити, блестеше бяла жилетка от пике. Той стоеше разкрачен и с малко изпъчен корем.