„После ще отида да се окъпя — помисли си Тони, — но преди това ще закуся здравата, за да не ме изтощава обмяната на веществата..
Усмихна се и се залови с бързи и весели движения да се измие и облече.
Когато излезе от стаята, беше минало малко девет и половина. Вратата на стаята, гдето спа Том, стоеше отворена; той бе потеглил рано-рано обратно за града. Миризма на кафе стигаше чак дотук, в доста високо разположения горен етаж, гдето имаше само спални. Изглеждаше, че това беше характерната миризма на малката къща и тя се усилваше постепенно, докато Тони слизаше по стълбата с прости, плътни дървени перила и минаваше долу през коридора, покрай който бяха разположени дневната, трапезарията и бюрото на влекачния командир. Тя излезе на верандата в прекрасно настроение и свежа в бялата си рокля от ниже.
Госпожа Шварцкопф и нейният син седяха сами на масата, вече отчасти разтребена. Тя носеше върху кафявата си рокля синя карирана кухненска престилка. Пред нея стоеше малко кошче с ключове.
— Моля хиляди пъти за прошка — каза тя, като стана, — че не ви дочакахме, мамзел Буденброк. Ние, простите хора, ставаме рано. Толкова работа има да се върши... Шварцкопф е в бюрото си... Нали не ни се сърдите, мамзел?
Тони се извини от своя страна:
— Не бива да мислите, че винаги спя толкова до късно. Много ми е съвестно. Но болето снощи...
Тук младият син на семейството се засмя. Той стоеше прав зад масата с късата си дървена лула в ръка. Пред него лежеше вестник.
— Да, вие сте виновен — каза Тони. — Добро утро!... Вие непрекъснато се чукахте с мене... Сега заслужавам да пия студено кафе. Трябваше отдавна да съм закусила и да съм се изкъпала.
— Не, за млада дама би било много рано! Знаете ли, в седем часа водата беше още доста студена, единадесет градуса... След топлината от леглото реже малко като нож...
— Отгде пък знаете, че искам да се къпя в хладка вода, мосю? — И Тони седна до масата. — Вие сте държали кафето топло, госпожо Шварцкопф!... Ще си налея сама… много благодаря!
Домакинята гледаше как гостенката ядеше първите хапки.
— Добре ли спахте първата нощ, мамзел? Да, боже мой, дюшекът е напълнен с морска трева... ние сме прости хора... А сега ви желая добър апетит и весел предиобед, мамзел. На плажа сигурно ще срещнете познайници... Ако ви е приятно, синът ми ще ви придружи. Моля да ме извините, че не мога по-дълго да ви правя дружина, но трябва да се погрижа за яденето. Ще имаме пържена наденица... Приготвяме я колкото можем по-хубаво...
— Ще ям мед на пита — каза Тони, когато двамата останаха сами. — Виждате ли, човек поне знае какво поглъща!
Младият Шварцкопф стана и сложи лулата си върху перилата на верандата.
— Пушете си, пушете! Не, това съвсем не ме смущава. Когато у дома седна на закуска, в стаята винаги се носи вече дим от пурата на папа... Кажете — попита тя неочаквано, — вярно ли е, че едно яйце се равнява на сто двадесет и пет грама месо?
Той цял се изчерви.
— Подбивате ли се собствено с мене, госпожице Буденброк? — попита той с някаква смесица от смях и яд. — Снощи баща ми ме мъмри, че неуместно показвам учеността си и си придавам важност, както се изрази той...
— Но аз попитах съвсем безобидно! — Тони беше толкова слисана, че за миг спря да яде. — Придавате си важност ли? Как може да се каже подобно нещо! Аз на драго сърце бих желала да науча нещо... Боже мой, виждате ли, аз съм истинска гъска! У Зеземи Вайхброт винаги бях една от най-ленивите. А вие, струва ми се, знаете много...
В себе си тя помисли: „Придаване важност ли? Когато се намира в чуждо общество, човек се разкрива от най-добрата си страна, подбира думите си и се стреми да бъде харесан — ясно...“
— Е да, равни са до известна степен — каза той поласкан — Що се отнася до известни хранителни вещества...
След това, докато Тони закусваше и младият Шварцкопф продължаваше да пуши лулата си, започнаха да бъбрят за Зеземи Вайхброт, за пансионерските години на Тони, за приятелката й Герда Арнолдсен, която сега пак си беше в Амстердам, и Армгарда фон Шилинг, чиято бяла къща можеше да се види от плажа, поне при ясно време...
По-късно, свършила с яденето и изтривайки устата си, Тони посочи с очи вестника и попита:
— Има ли нещо ново?
Младият Шварцкопф се засмя и поклати с подигравателно съчувствие глава.
— Ах, не... Какво ли може да има?... Знаете ли, тези „Градски известия“ са жалко вестниче!