Вътре беше топло. В малкото помещение се носеше влажно ухание на земя и цветя. Вън зимното слънце клонеше вече на заник. Нежна, чиста и сякаш рисувана върху порцелан бледа вечерна заря красеше небето отвъд реката. Скрили брадичката си зад дигнатите яки на горните палта, хората минаваха бързо край витрината и не виждаха двамата, които се разделяха в ъгъла на малката цветарница.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ГЛАВА ПЪРВА
30 април 1846 год.
Мила мамо,
Хиляди благодарности за твоето писмо, в което ми съобщаваш за годежа на Армгарда фон Шилинг с господин фон Майбом от Пьопенраде. Сама Армгарда също ми изпрати вест (много изящна, с позлатени ръбове) и в същото време ми писа писмо, в което, крайно възхитена, ми разказва за годеника си. Бил много красив мъж и с изящни обноски. Колко ли е щастлива! Всички се женят; получих вест и от Ева Еверс от Мюнхен. Тя взема директор на пивоварна.
А сега, мила мамо, трябва да те попитам; защо все още не става дума за гостуване на консул Буденброкови тук? Може би чакате официална покана от Грюнлих? Съвършено ненужно, защото, както ми се струва, той съвсем не мисли за това и когато му напомням, казва: „Да, да, мило дете, баща ти има друга работа.“ Или може би мислите, че ще ме безпокоите? Ах, не, ни най-малко! Или може би мислите, че ще разбудите в мене носталгия? Мили боже, та аз съм разумна жена, стъпила съм с двата крака в живота и съм зряла.
Току-що бях на кафе у мадам Кезелау, много наблизко, приятни хора. Нашите съседи отляво, казват се Гусман (обаче къщите ни са доста далече една от друга), също са общителни хора. Имаме двама добри домашни приятели, които също живеят извън града: доктор Клаасен (за когото после ще трябва да ти разкажа още нещо) и банкера Кеселмайер, интимен приятел на Грюнлих. Не можеш да си представиш какъв комичен стар господин е той! Има бели, подстригани бакенбарди и черно-бели редки коси по главата, които приличат на пух и се развяват при най-слабия полъх.
Понеже прави смешни движения с главата, също като птица, и е доста бъбрив, аз винаги го наричам „Сврака“; но Грюнлих ми забранява, като казва, че свраката крадяла, а господин Кеселмайер бил честен човек. Когато ходи, той се навежда напред и гребе с ръцете като във вода. Пухът стига само до половината на тила и оттам нататък вратът му е съвсем червен и напукан. Той крие нещо крайно весело в себе си. Понякога ме тупа по бузите и казва: „Добра малка, женице, каква божия благодат за Грюнлих, че ви взе!“ После изважда очила (носи винаги три чифта, вързани на дълги шнурове, които непрекъснато се сплитат върху бялата му жилетка), слага ги на носа си, като при това съвсем го набръчква, и ме поглежда така забавно с отворена уста, че аз започвам да се смея на глас в лицето му. Но той съвсем не ми се сърди.
Грюнлих е много занят, потегля сутрин с нашата малка жълта кола за града и често се връща много късно у дома. Понякога седи край мене и чете вестника.
Когато отиваме на гости, например у Кеселмайер или у консул Гудщикер на „Алстердам“, или у сенатор Бок на „Ратхаусщрасе“, трябва да вземаме наемна кола. Много пъти вече съм молила Грюнлих да си купим купе, защото то е необходимо извън града. Той наистина ми обеща с половин уста; забележително е обаче, че не обича да ходи с мене в общество и очевидно не му е приятно, когато аз разговарям с хора в града. Да не е ревнив?
Нашата вила, която аз вече ти описах подробно, мила мамо, действително е много хубава и се разхубави още повече, като набавихме нови мебели. Не би могла да кажеш нищо против салона във високия партер: целият е в кафява коприна. Трапезарията до него е с много хубава дървена облицовка, столовете струват по 25 марки единият. Аз обикновено седя в цветарника, който ни служи за дневна. До него има един кабинет за пушене и игра на карти. В залата, която заема останалата половина на партера от другата страна на коридора, поставихме сега жълти щори и тя доби много изискан вид. Горе са спалните, банята, гардеробната и стаята за прислужничките. За жълтата кола имаме един малък коняр. От двете моми съм доста доволна. Не зная дали са напълно честни, но, слава богу, не се налага да си отварям очите на четири за всяка стотинка! Накъсо, всичко подобава на името ни.
А сега, мила мамо, иде нещо, най-важното, което бях оставила за края. Именно: преди известно време се почувствувах малко по-особено, знаеш, не съвсем здрава и все пак някак другояче; като ми се удаде случай, казах го на доктор Клаасен. Той е много дребен човек с голяма глава и още по-голяма извита шапка на нея. Винаги притиска бастуна си, дръжката на който представлява извита плоска кост, до дългата си брада; тя е почти светлозелена, защото дълги години я е почернял. Ах, трябваше да го видиш тогава! Той съвсем не ми отговори, а пооправи очилата си, попримига с червените си очички, кимна ми с картофения си нос, позакиска се и ме заоглежда така безсрамно, че аз не знаех къде да се дяна. После ме прегледа и каза, че всичко вървяло великолепно, но трябвало да пия минерална вода, понеже съм била може би малко малокръвна. О, мамо, довери това много предпазливо на добрия папа, та той да го впише в семейната книга. Колкото е възможно по-скоро ще чуеш и други новини.