Поздрави сърдечно от мене папа, Кристиан, Клара, Тилда и Ида Юнгман. Неотдавна писах на Томас в Амстердам.
Твоя предана и послушна дъщеря
Антония.
2 август 1846 г.
Драги Томас,
Получих с голяма радост съобщението за срещата ти с Кристиан в Амстердам; сигурно сте прекарали няколко весели дни. Нямам още известие как е минало пътуването на брат ти през Остенде за Англия, но се уповавам на бога, че е било благополучно. Кристиан реши да се откаже от научното поприще — дано не е станало много късно за него да научи нещо сигурно у шефа си мистер Ричардсон и дано сполука и благодат съпътствуват търговската му кариера! Мистер Ричардсон (Трийднийдл стрийт), както знаеш, е близък търговски приятел на моята къща. Смятам се щастлив, че можах да настаня двамината си синове във фирми, с които съм свързан приятелски. Ти сигурно чувствуваш вече изгодата от това. Изпитвам пълно задоволство, че господин ван дер Келен е увеличил заплатата ти още през настоящото тримесечие и ще ти отреди други, странични доходи; убеден съм, че си се показал и ще се показваш с добро поведение достоен за тая отзивчивост.
След всичко обаче изпитвам мъка, че здравето ти не е напълно на нужната висота, Това, което ми пишеш за нервозността си, ми спомня за моите собствени, младини, когато работех в Антверпен и оттам трябваше да замина за Емс, за да се подложа на лечение. Ако подобно нещо се окаже необходимо и за тебе, синко, то аз, разбира се, съм готов да те подкрепя всячески, макар че през тия политически неспокойни времена се плаша от подобни разходи за нас другите.
Все пак майка ти и аз предприехме към средата на юни едно пътуване до Хамбург, за да навестим сестра ти Тони. Съпругът й не беше ни поканил, но пак ни посрещна с голяма сърдечност и в течение на двата дни, които прекарахме у него, ни се посвети така напълно, че занемари работите си и просто не ми остави време да отида в града, за да направя една визита у Дюшанови. Антония е в петия месец; лекарят й ни увери, че всичко ще протече по нормален и отраден начин.
Искам да спомена сега и за едно писмо на господин ван дер Келен, от което с радост узнах, че ти и по частен път си приятен гост в кръга на неговото семейство. Синко, ти си сега на възраст, когато започваш да береш плодовете на възпитанието, дадено ти от твоите родители. Нека ти послужи като съвет това, че аз на твоите години — както в Берген, така и в Антверпен — винаги се стараех да бъда услужлив и приятен на шефките, от което имах най-големи облаги. Дори като оставим настрана ласкателната приятност да общува по-отблизко със семейството на шефа, в лицето на жена му човек си създава благосклонна защитница, ако се яви случай — който, разбира се, по възможност би трябвало да се избягва, но все пак е допустим — да стане някоя грешка в работата или шефът да не е напълно доволен от едно или друго.
Що се отнася до твоите търговски планове за бъдещето, синко — те ме радват с живия интерес, който се проявява в тях, макар че аз не мога да се съглася напълно. Ти изхождаш от гледището, че най-естествено, трайно занимание на нашия роден град би трябвало да бъде пласментът на ония продукти, които се произвеждат в околностите, именно: жито, рапично семе, обработени и необработени кожи, вълна, растителни масла, тестени изделия, кокали и т. н., и мислиш да се посветиш на тоя бранш успоредно с комисионна търговия. Едно време, когато конкуренцията в тоя търговски отрасъл беше още твърде слаба (докато сега е значително нараснала), аз също така се занимавах с тая мисъл и направих няколко експеримента, доколкото имаше възможност и място за това. Пътуването ми из Англия имаше за цел главно да издири и в тая страна връзки за моите начинания. Стигнах накрая чак до Шотландия и завързах немалко полезни познанства, но много скоро съзрях и опасния характер, който носи експортът за тая страна; ето защо впоследствие аз го прекратих, още повече понеже винаги си спомнях предупреждението, завещано ни от нашия прадед, основателя на фирмата: „Сине, върши радо работите си през деня, но върши само такива, че да можем да спим спокойно през нощта.“