Решил съм да спазвам свято тоя принцип до края на живота си, макар че понякога човек изпада в колебания, като вижда хора, които явно преуспяват без такива принципи. Говоря за Щрунк и с-ие Хагенщрьом, които показват забележителен подем, докато ходът на нашите работи е прекалено спокоен. Ти знаеш, че след намалението на капитала поради смъртта на дядо ти предприятието не се е разраснало и аз се моля на бога да успея след смъртта си да ти го оставя поне в сегашното положение. Прокуристът господин Маркус е опитен и разумен помощник. Ах, ако майчиното ти семейство можеше да стиска малко по-здраво грошовете! Наследството ще бъде от такава голяма важност за нас!
Аз съм извънредно претрупан с търговски и градски работи. Старейшина съм на колегията на бергенските мореплаватели, а последователно ме избраха за градски депутат във финансовия отдел, в търговската колегия, в сметко-ревизионната депутация и в приюта за бедни „Света Анна“.
Майка ти, Клара и Клотилда те поздравяват сърдечно. Поръчаха ми да те поздравя и неколцина господа: сенаторите Мьолендорпф и доктор Йовердик, консул Кистенмакер, посредникът Гош, К. Ф. Кьопен, а от кантората господин Маркус и капитаните Клот и Кдьотерман. Бог да те благослови, синко! Работи, моли се богу и пести!
С грижовна обич
баща ти.
8 октомври 1846 год.
Мили и високоуважаеми родители!
Долуподписаният се вижда в приятното положение да ви уведоми, че преди половин час вашата дъщеря и моя от душа любима съпруга Антония благополучно роди. По божия воля новороденото е момиче и аз не намирам думи да ви кажа колко радостно развълнуван съм. Състоянието на скъпата родилка, а така също на детето е отлично и доктор Клаасен се показа напълно доволен от вървежа на работата. Госпожа Гросгеоргис, акушерката, също казва, че било много леко, Вълнението ме принуждава да оставя перото. Изказвам на предостойните родители високопочтителната си нежност,
Б. Грюнлих.
Ако беше се родило момче, бях си наумила едно много хубаво име. Сега искам да я кръстим Мета, но Гр. настоява за Ерика,
Т.
ГЛАВА ВТОРА
— Какво ти е, Бетси? — попита консулът, като седна на трапезата и дигна чинията, с която бяха покрили супата му. — Недобре ли се чувствуваш? Какво ти е? Струва ми се, че имаш болнав вид.
Кръглата маса в просторната трапезария беше много оредяла. Освен родителите на нея всеки ден сядаха само мамзел Юнгман, десетгодишната Клара и мършавата, покорна и мълчаливо хранеща се Клотилда. Консулът се огледа наоколо — лицата на всички бяха удължени и натъжени. Какво беше станало? Той самият беше нервен и угрижен, понеже поради тая заплетена шлезвигхолщайнска история на борсата царуваше безпокойство... И още едно безпокойство се носеше из въздуха; по-късно, когато Антон излезе, за да донесе гозбата с месо, консулът узна какво беше станало в къщи. Трина, готвачката Трина, момиче, което досега беше проявявало само преданост и честност, внезапно преминала към неприкрито бунтарство. За голямо неудоволствие на консулшата тя поддържала от известно време приятелство, нещо като духовна връзка с някакъв касапски калфа; и сигурно този вечно кървав човек беше повлиял по най-пакостен начин върху развитието на нейните политически убеждения. Когато консулшата я смъмрила заради лошо приготвения лучен сос, тя опряла голите са ръце на хълбоците и казала следното:
— Почакайте само, госпожо консулша! Няма да мине дълго време и на работата ще се тури друг ред; тогава аз ще седя в копринена рокля на дивана, а вие ще ми прислужвате...
Разбира се, консулшата веднага й казала, че я уволнява.
Консулът поклати глава. В последно време той самият биде заставен да долови разни тревожни неща. Наистина по-старите носачи и складови работници бяха достатъчно благоразумни и не се поддаваха на никакви внушения; обаче между младите имаше някои, които с държането си издаваха, че новият бунтарски дух коварно бе успял да намери достъп... През пролетта бяха се разиграли улични безредици, макар че вече имаше налице проект за нова конституция, отговаряща на повеленията на новото време; малко по-късно, въпреки възраженията на Лебрехт Крьогер и неколцина други вироглави стари господа, един декрет на сената провъзгласи тоя проект за държавна конституция. Избраха народни представители, свикаха сесия на градския съвет. Но спокойствие пак не настъпи. Хората се объркаха съвсем. Всеки искаше да ревизира конституцията и избирателното право, гражданите се караха. „Съсловен принцип!“ — казваха едни; същото казваше и консул Йохан Буденброк. „Всеобщо избирателно право!“ — казваха другите: същото казваше и Хинрих Хагенщрьом. Трети крещяха: „Всеобщи съсловни избори!“, и може би дори знаеха какво трябваше да се разбира под тия думи. После из въздуха започнаха да се носят и такива идеи като премахване на различието между граждани и жители, разширяване на възможността да се придобие гражданско право и от нехристияни... Нищо чудно тогава, че на Буденброковата Трина й текнаха мисли като тази за дивана и копринената рокля! Ах, трябваше да дойде и нещо по-лошо! Работите заплашваха да вземат страшен обрат...