— Сган! — каза студено и презрително Лебрехт Крьогер.
Той беше дошъл с екипажа си. Високата изискана фигура на някогашния кавалер â la mode започваше при обикновени обстоятелства да се привежда под товара на осемдесетте му години; днес обаче той стоеше напълно изправен и с полузатворени очи. Ъглите на устата, над които стърчеха право нагоре късите краища на бели мустаци, бяха се спуснали достолепно и презрително надолу. На черната му кадифена жилетка искряха две редици копчета от скъпоценни камъни.
Недалеко от тая група се виждаше Хинрих Хагенщрьом — набит, дебел господин с червеникави прошарени бакенбарди, дебела часовникова верижка над синята карирана жилетка и отворен жакет. Той стоеше заедно със съдружника си, господин Щрунк, и съвсем не поздрави консула.
По-нататък търговецът на платове Бентиен, чиято външност издаваше заможността му, беше събрал около себе си голям брой други господа, на които разказваше най-подробно случката със стъклото.
— Тухла, половина тухла, господа! Тряс... през прозореца и право върху един топ зелен рипс... Сбирщина!... Ех, държавата е длъжна сега...
От някой ъгъл непрекъснато се долавяше гласът на господин Щут от „Глокенгисерщрасе“, който беше облякъл черна дреха върху вълнената си риза и вземаше участие в размяната на мнения, като постоянно повтаряше с подчертано възмущение:
— Нечувано безсрамие!
Впрочем той казваше „бесрамие“.
Йохан Буденброк обикаляше из залата, за да поздрави на едно място стария си приятел К. Ф. Кьопен, на друго — неговия конкурент консул Кистенмакер. Стисна ръка на доктор Грабо и размени няколко думи с пожарния командир Гизеке, със строителя Фойгт, с докладчика доктор Лангхалс, брат на сенатора, с търговци, учители и адвокати...
Заседанието още не беше открито, но дебатите бяха крайно оживени. Всички господа проклинаха тоя драскач, тоя редактор, тоя Рюбзам, за когото знаеха, че е подстрекавал множеството... и то за какво? Бяха се събрали тук, за да решат дали да бъде запазен съсловният принцип в народното представителство, или да се въведе всеобщо и равно избирателно право. Сенатът беше внесъл вече предложение за второто. Но какво искаше народът? Искаше да стисне господата за гушата — това беше всичко. Поврага, господата никога не бяха се намирали в такова мръсно положение! Наобиколиха комисарите на сената, за да чуят тяхното мнение. Наобиколиха и консул Буденброк, който сигурно знаеше какво становище е заел кметът Йовердик; защото от миналата година, когато сенатор доктор Йовердик, шурей на консул Юстус Крьогер, стана председател на сената, Буденброкови се сродиха с кмета и това ги издигна много в очите на обществото...
Изведнъж грохотът вън се усили — революцията беше спряла пред прозорците на заседателната зала. Възбудената размяна на мнения внезапно секна. Онемели от ужас, господата сплетоха ръце на коремите си и се гледаха един другиго в лицата или в прозорците, зад които се издигаха юмруци и несдържан, безразсъден, оглушителен вой „У-у!“ изпълваше въздуха. После обаче съвсем неочаквано, като че ли сами бунтовниците се уплашиха от поведението си, вън стана тихо като в залата; и в дълбокото безмълвие, което се разля над всичко, само откъм най-долните редове, гдето беше седнал Лебрехт Крьогер, се чу една дума, изтръгнала се студено, бавно и натъртено из мълчанието:
— Сган!
Веднага след това от някой ъгъл се обади глух и възмутен глас:
— Нечувано бесрамие!
А сетне внезапно над събраните запърха бързият, разтреперан и тайнствен глас на Бентиен, търговеца на платове:
— Господа... господа... послушайте ме... Аз познавам къщата... Ако се качим на тавана, там има една капандура... Когато бях малък, замерях през нея котки... Можем спокойно да се покатерим на съседния покрив и да отидем на безопасно място...
— Недостойна страхливост! — изсъска през зъби посредникът Гош.
Той беше се облегнал гърбом със скръстени на гърдите ръце на масата на докладчика и гледаше втренчено, с наведена глава и със зловещ. поглед към прозорците.
— Страхливост ли, господине? Защо? Дявол да го вземе... Тези хора хвърлят тухли! Аз им ядох попарата...
В тоя миг шумът вън пак се усили; но без да се издигне отново до първоначалната бурна височина, той ехтеше сега спокойно и непрекъснато като търпеливо, напевно и почти забавно жужене, в което сегиз-тогиз се долавяха свиркания с уста и единични викове: „Принцип!“ и „Гражданско право!“ Градските съветници се вслушваха благоговейно.
— Господа — заговори след известно време докладчикът господин доктор Лангхалс с понижен глас към събранието, — мисля, че действувам сега с ваше съгласие, като обявявам заседанието за открито..