Непосредствено пред малката зелена врата го настигна Сигизмунд Гош, който го хвана с костеливата си ръка за рамото и попита с грозен шепот:
— Къде, господин консуле?
Лицето на посредника беше покрито с безброй дълбоки бръчки. Острата му брадичка беше се издигнала с изражение на безумна решителност чак до носа, а посивелите му коси падаха мрачно над слепоочията и челото. Беше сгушил главата си така ниско между рамената, че действително му се удаде да добие уродлив вид, когато процеди:
— Аз реших да говоря на народа!
Консулът каза:
— Не, Гош, по-добре оставете аз да сторя това... Вероятно имам повече познайници между тия хора...
— Да бъде! — отговори беззвучно посредникът. — Вие сте по-голям човек от мене. — И като повиши глас, продължи: — Но аз ще ви придружа, ще застана редом с вас, консул Буденброк! Нека яростта на разбилите оковите си роби ме разкъса... Ах, какъв ден! Каква вечер! — каза той, когато излязоха навън; сигурно никога досега не беше се чувствувал толкова щастлив. — О, господин консуле! Ето народа!
Двамата минаха през коридора, излязоха навън пред пътната врата я застанаха на най-горното от трите тесни стъпала, които водеха към тротоара. Улицата представляваше странна гледка. Тя беше сякаш измряла, а по отворените, вече осветени прозорци на околните къщи се виждаха любопитни хора, които гледаха надолу към тъмното множество от бунтовници, стълпили се пред дома на градския съвет. Това множество не беше на брой много по-голямо от събранието в залата и се състоеше от млади работници по пристанището и складовете, носачи, ученици, неколцина моряци от търговски кораби и други хора, които живееха в бедните градски квартали по тесни и задънени улички или из полето. Имаше и три-четири жени, които сигурно очакваха от това начинание подобни успехи, с каквито се залъгваше готвачката на Буденброкови. Неколцина бунтари, уморили се да стоят прави, бяха седнали на плочника с крака в уличната вада и ядяха резени хляб, намазани с масло.
Беше близо шест часът и макар че здрачът бе се сгъстил много, маслените лампи по веригите над улицата още не бяха запалени. Този факт, това очевидно и нечувано нарушение на реда беше първото нещо, което разгневи искрено консула, и то беше причина той да заговори с доста отсечен и сърдит тон:
— Хора, що за щуротии вършите?
Вечерящите скочиха от тротоара. Задните, отвъд уличното платно, се подигнаха на пръсти. Неколцина пристанищни работници, на служба у консула, свалиха фуражките си. Даваха си един другиму знак да внимават, побутваха се отстрани и си казваха тихо:
— Този е консул Буденброк! Консул Буденброк ще държи реч! Затваряй си устата, Кришан, той може ужасно да кипне!... Онзи е посредникът Гош... гледай! Ама че маймуна!... Хлопа му нещо дъската, а?
— Корл Смолт! — поде отново консулът, като спря малките си хлътнали очи върху един около двадесет и две годишен кривокрак работник от складовете, застанал непосредствено пред стъпалата с фуражка в ръката и уста, пълна с хляб. — Хайде, думай, Корл Смолт! Време е вече! Ревахте доста целия следобед...
— Да, господин консол... — измънка Корл Смолт, като дъвчеше. — Ето каква е работата... обаче... Започнахме вече... Правим револуция...
— Какво, бръщолевите, Смолт?
— Да, господин консол... така приказвате вие... но ние започнахме вече... не сме доволни от работите... Искаме нов ред, а това не е кой знай що...
— Слушай, Смолт, и вие, другите хора! Който има ум в главата, ще се прибере у дома и няма да мисли за революция и да смущава реда тук...
— Свещения ред! — прекъсна го, съскайки, господин Гош.
— Реда, казах! — заключи консул Буденброк. — Не са запалени дори лампите... Май попрекалихте с революцията!
Корл Смолт обаче беше глътнал вече залъка си и понеже знаеше, че множеството е зад него, изпъчи гърди и започна да възразява:
— Да, господин консол, така приказвате вие. Но всичко това става зарад всеобщия принцип на избирателното право...
— Боже господи! Ама че си глупак! — извика консулът и от възмущение забрави да говори както досега на долно немско наречие. — Говориш направо безсмислици...
— Да, господин консол — отвърна Корл Смолт малко сплашен, — може и да е така, както си е. Обаче револуция трябва да стане, това е то. Револуция става навсякъде, в Берлин и в Париж.
— Смолт, какво собствено искате? Кажете де!
— Да, ще кажа, господин консол, ще кажа: искаме република.
— Ама че глупак си бил... Та вие имате република!
— Да, господин консол, тогава искаме още една.
Неколцина от околните, които бяха по-добре осведомени, започнаха да се смеят гръмко от сърце; и макар че само близкостоящите бяха разбрали отговора на Корл Смолт, тази веселост се предаде назад, докато цялото множество от републиканци избухна в разлят и добродушен смях. По прозорците на залата се показаха любопитните лица на неколцина господа от градския съвет с бирени чаши в ръцете... Единствен Сигизмунд Гош беше разочарован и натъжен от тоя обрат на нещата.