— Хайде, хора — каза накрая консул Буденброк, — мисля, че сега най-добре ще бъде всички да се приберете по домовете си!
Корл Смолт, слисан окончателно от въздействието, което беше предизвикал, отговори:
— Да, господин консол, така ще бъде най-добре. Да оставим тая работа настрана. И се радвам, господин консол, че не ми се сърдите. Хайде, останете със здраве, господин консол!
Множеството започна да се разпръсва в прекрасно настроение.
— Смолт, почакай! — извика консулът. — Я кажи, не си ли видял Крьогеровата кола, каляската от къщата пред Крепостната порта?
— Тъй вярно, господин консол! ТЯ дойде. Влезе във вашия двор, господин консол...
— Добре. Тогава изтичай бързо, Смолт, и кажи на Йохен да дойде тук. Господарят му иска да си отиде в къщи.
— Тъй вярно, господин консол.
Корл Смолт метна фуражката на главата си, нахлупи кожената козирка ниско над очите си и затича с широки гъвкави крачки надолу по улицата.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Когато консул Буденброк и Сигизмунд Гош се върнаха в събранието, залата изглеждаше по-приветлива, отколкото преди четвърт час. Тя беше осветена от две големи парафинови лампи, поставени на масата на докладчика, и под тяхната жълта светлина седяха и стояха стълпени господата, наливаха си в лъскави чаши бира от бутилки, чукаха се и беседваха шумно в най-весело настроение. Госпожа Зуеркрингел, вдовицата Зуеркрингел, бе се погрижила чистосърдечно за своите затворени гости; тъй като обсадата можеше да продължи дълго време, тя с красноречиви думи беше им предложила да се подкрепят малко и използува размирните времена, като похарчи значително количество от светлата си, доста силна бира. Точно в тоя миг, когато двамата парламентьори влизаха отново в залата, прислужникът — по риза и с доброжелателна усмивка на лицето — внасяше нов запас от бутилки; и макар че вече беше вечер, макар че беше много късно, за да посветят тепърва вниманието си на ревизията на конституцията, никой не беше наклонен да прекъсне тая задушевна среща и да се прибере в къщи. Във всеки случай днес нямаше да пият следобедно кафе.
След като стисна доста ръце, подадени да го поздравят за успеха му, консулът отиде незабавно при тъста си. Изглеждаше, че Лебрехт Крьогер беше единственият, чието настроение не се подобряваше — той седеше високо изправен, студен и неприязнен на мястото си. Когато консулът му съобщи, че в тоя миг колата спира пред пътната врата, той отвърна с подигравателен глас, който трепереше повече от ожесточение, отколкото от старческа немощ:
— Ще благоволят ли простаците да ме пуснат да се прибера в къщата си?
Консулът намести коженото палто върху раменете му и предложи да го придружи; старецът промълви едно нехайно „мерси“ и улови зетя си под ръка, но движенията му сега бяха вдървени и не напомняха ни най-малко предишните му изящни жестове.
Величествената каляска с два големи фенера на капрата спря пред вратата и двамата се качиха; за искрено задоволство на консула бяха започнали да палят лампите по улицата. Лебрехт Крьогер, с покривка върху коленете, седеше изпъчен, безмълвен, без да се облегне назад, с полузатворени очи, отдясно на консула; дръпнатите надолу ъгли на устата му започваха под късите краища на мустаците и се спускаха с две отвесни бръчки чак до брадичката. Яростта от понесеното унижение го ръфаше и глождеше. Той гледаше уморено и студено празната седалка насреща си.
Колата се носеше по улиците, сега по-оживени, отколкото в неделя вечер. Очевидно владееше празнично настроение. Народът, възхитен от благополучния развой на революцията, весело се разхождаше. Някои дори пееха. Тук-там момчета викаха: „Ура!“, когато колата минаваше край тях, и хвърляха фуражките си във въздуха.
— Ей богу, татко, мисля, че вие вземате много присърце тая работа — каза консулът. — Като си помисля само каква шутовщина беше всичко... Фарс... — И за да измъкне какъвто и да е отговор или изказване от стареца, той заговори живо за революцията изобщо. — Ако безимотната тълпа би могла да проумее колко малко служи на собственото си дело в тия времена... Ах, господи, навсякъде едно и също! Днес следобед имах кратък разговор с посредника Гош, тоя чудноват човек, който гледа на всичко с очите на поет и автор на пиеси... Вижте, тъсте, берлинската революция е подготвена на естетични чайни маси... После народът извоюва цялата тая работа, като изложи на опасност живота си... Ще си изкара ли разноските?