— Не крещете! Бъдете по-сдържан, за бога! — чу тя да вика господин Грюнлих, чийто мек глас не можа да издържи напрежението и поради това изби в квичене. — Я си вземете още една пура! — добави той сетне с отчаяна кротост.
— Да, с най-голямо удоволствие, много благодаря — отвърна банкерът; настъпи пауза, през която той вероятно палеше пурата. После каза: — Накъсо: да или не, едно от двете!
— Кеселмайер, продължете срока!
— Аха? Не-е, не, драги, по никакъв начин, и дума не може да става.
— Защо не? Какво ви е прихванало? Вразумете се, ради бога! Чакахте толкова време…
— Нито ден повече, драги! Ех, да речем, една седмица, но нито час повече! Мигар ще се намери човек, който още да вярва...
— Без имена, Кеселмайер!
— Без имена... добре! Мигар ще се намери човек, който още вярва на нашия многоуважаван господин тъст...
— Без обозначения!... Боже господи, не ставайте безразсъден!
— Добре, без обозначения! Мигар ще се намери човек, който още да вярва в тая фирма, с която се качва и пада вашият кредит, драги? Колко загуби тя при банкрута в Бремен? Петдесет хиляди? Седемдесет хиляди? Сто хиляди? Още повече? И децата знаят, че тя беше заангажирана, ужасно заангажирана… Тези работа са въпрос на настроение... До вчера... добре, без имена! До вчера тази фирма беше добре и несъзнателно ви пазеше напълно от всякакви притеснения... Днес тя отслабва и Б. Грюнлих е по-слаб, най-слаб... ясно е, нали? Нима сам не виждате? Та вие сте първият, който трябва да почувствува подобни колебания... Как ви посрещат? С какви очи ви гледат? Бок и Гудщикер сигурно са ужасно отзивчиви и доверчиви? Ами какво поведение държи Кредитна банка?
— Тя продължава срока.
— Аха? Лъжете! Зная, че тя още вчера ви е дала ритника. Един във висша, висша степен насърчителен ритник... Сега сам виждате... Но не се срамувайте! Във ваш интерес е естествено да ме уверявате, че другите са неизменно спокойни и сигурни... Не-е, драги! Пишете на консула! Аз ще почакам една седмица.
— На разсрочки, Кеселмайер!
— Сега пък да си играем на разсрочки! Човек прибягва до плащане на разсрочки, за да се убеди най-напред в нечия платежоспособност. Имам ли нужда да правя експерименти в тая насока? Та аз съм прекрасно осведомен как стои въпросът с вашата платежоспособност! Аха... Разсрочката е според мене нещо във висша, висша степен забавно...
— Обуздайте гласа си, Кеселмайер! Не се смейте непрекъснато така нечестиво! Положението ми е тъй сериозно... да, признавам, че е сериозно; но имам още много висещи сделки... Всичко може да се оправи. Слушайте, вижте какво: продължете ми срока и аз ще ви подпиша за двадесет процента лихва...
— Недейте, недейте... Това е във висша степен смешно, драги! Не-е, аз държа да се продава своевременно. Предложихте ми осем процента, аз продължих. Предложихте ми дванадесет, после шестнадесет процента и аз всеки път продължавах. Сега можете да ми предложите четиридесет, обаче и през ум не ми минава да ви дам продължение, дори през ум не ми минава, драги!... След като „Братя Вестфал“ в Бремен си смачкаха фасона, в момента всеки гледа да откъсне интересите си от онази фирма и да осигури вземанията си... Както казах, аз държа да се продава своевременно. Пазих подписите ви, докато Йохан Буденброк несъмнено беше добре... междувременно можах да прехвърля неплатените лихви към капитала и да ви увелича процента. Но човек държи известна стока само дотогава, докато тя се качва или поне се държи солидно, започне ли да пада, той я продава. Това ще рече: искам си капитала.
— Кеселмайер, вие нямате срам!
— Аха, нямам срам... във висша степен забавно!... Какво искате изобщо? Тъй и тъй трябва да се обърнете към тъста си! Кредитна банка кипи от ярост, а вие изобщо не сте неопетнен...
— Не, Кеселмайер... заклевам ви, изслушайте ме сега по-спокойно! Да, ще бъда откровен: признавам без заобикалки, че положението ми е сериозно. Не сте само вие и Кредитна банка... Предявиха ми полици... Изглежда, че всички са се наговорили...
— Разбира се. При тия обстоятелства... всичко иде наведнъж.
— Не, Кеселмайер, изслушайте ме! Направете ми удоволствие, вземете си още една пура...
— Та аз още не съм преполовил тая. Оставете ме на мира с пурите си! Платете...
— Кеселмайер, недейте предизвиква сега сгромолясването ми... Вие сте ми приятел, яли сте на трапезата ми...
— А вие не сте ли яли на моята, драги?
— Да, да... но не ми отказвайте сега кредита си, Кеселмайер...
— Кредит ли? Искате и кредит? Собствено, имате ли ум в главата! Нов заем?...