Филип автоматично разбра каква е болката й. Разбра, че само с една дума би могъл да разреши всичките й проблеми. Знаеше, че грижите за Лола изобщо не биха го затруднили във финансово отношение, тъй като парите му бяха много, а децата — никакви. Ала дали това бе правилното решение? Интуицията му подсказваше, че не е. Сега тя не беше негова отговорност, но ако се преместеше да живее при него, със сигурност щеше да стане такава.
Когато пристигнаха в хотел „Котън Хауз“ на остров Мустак, автоматично се заеха да правят любов. Но той тъкмо се канеше да свърши, когато тя се разплака беззвучно и извърна глава, сякаш не искаше да го вижда.
— Какво не е наред? — попита той, докато краката й все още бяха на раменете му.
— Нищо — изхленчи тя.
— Очевидно нещо не е наред. Да не би да ти причинявам болка?
— Не.
— Всеки момент ще свърша.
— Това може би е един от последните пъти, когато правим любов! И този факт ме натъжава — изрече накрая тя.
Ентусиазмът му спадна и той се претърколи до нея.
— Съжалявам — промърмори Лола, галейки лицето му.
— Разполагаме с цяла седмица, за да правим любов — каза той.
— Да, знам — въздъхна тя. После стана от леглото, приближи се до огледалото и започна да разресва дългата си коса върху голите си гърди, наблюдавайки тъжно отражението си, както и неговото зад гърба си. Накрая изрече: — Обаче след тази седмица вероятно никога повече няма да се видим!
— О, Лола! Подобни неща стават само по филмите! Или в книгите на Никълъс Спаркс!
— Защо точно когато съм най-сериозна, ти винаги започваш да се шегуваш? — извиси глас тя. — Доколкото схващам, изобщо не ти пука дали ще остана в Ню Йорк или не.
— Това не е вярно — извиси той глас в слаб протест.
С надеждата, че ще я развесели, той я отведе в бар „Бейзил“ — прочут с това, че бе едно от любимите свърталища на Мик Джагър. Дори самият Мик Джагър беше там, обаче Лола се правеше или че не го забелязва, или че не й пука — смъркаше пиня коладата2 си през сламката и не откъсваше поглед от пристанището, където стояха на котва няколко яхти. Отговаряше на въпросите му едносрично и накрая той не издържа, отиде при Мик, доведе го и се опита да му представи Лола, обаче тя само погледна великия певец с огромните си тъжни очи и подаде безжизнено ръка, сякаш Филип тайно я подлага на семеен тормоз.
— Току-що се запозна с Мик Джагър! — прошепна й Филип, след като певецът се отдалечи. — Не се ли радваш?
— Е, сигурно се радвам — сви рамене тя. — Но мен какво ме топли това? Той няма да ми реши проблемите!
После се върнаха в хотела. Тя каза, че излизала да се поразходи по плажа сама, защото искала да мисли. Той се опита да дремне. Около леглото имаше мрежа против комари, обаче Филип не успя да я затвори както трябва и след като беше ухапан три пъти от гадните насекоми, се предаде, върна се в бара и обърна още няколко чашки. По време на вечеря Лола си поръча двукилограмов омар, но само за да го човърка. Когато сервитьорът забеляза почти недокоснатия омар, се приближи, за да попита дали всичко е наред. А Лола пак се разплака. Беззвучно.
Следващият ден не беше много по-добър от първия. Отидоха на плажа, където Лола се въртеше върху кърпата си и се опитваше да го накара да ревнува, флиртувайки с двама млади англичани. Тогава Филип осъзна, че трябва или да се предаде, или да я пусне да си върви. Защо жените са такива? Защо винаги трябва да притискат мъжете за брак?
Следобед, когато той каза, че отива на масаж, тя заяви, че щяла да си подремне. Но когато той се върна в бунгалото им, Лола беше изчезнала. Той се паникьоса. Ами ако в крайна сметка бе подценил състоянието й и тя наистина е сторила нещо непоправимо? Опита се да се свърже с нея по мобилния телефон, но установи, че го е оставила в стаята заедно с чантата си. Това бе още по-смущаващо и от липсата й и той се запъти към рецепцията и откри един носач, който се съгласи да го разведе из района на хотела с количка за голф. Търсиха повече от час. Но Лола беше безследно изчезнала. Носачът го увери, че момичето надали е заминало много далече — в крайна сметка нали бяха на остров?! Ала този факт само още повече притесни Филип, припомняйки му за американчето, което преди две години изчезна от малък карибски остров. Поради това той не се отказа да я търси. Хвана такси до пристанището и претърси всички барове и магазинчета там. Върна се в хотела съкрушен. И какво трябваше да направи сега? Да се обади на родителите й и да каже: „Чух, че сте изгубили всичките си пари, и много съжалявам, но сега се обаждам да ви кажа, че току-що изгубихте и дъщеря си“? В отчаянието си отново набра мобилния й, надявайки се, че тя ще го чуе отнякъде и ще се появи. Но телефонът така и си остана да звъни, скрит в чантата й. Накрая Филип затвори, неспособен да издържи факта, че няма кой да го вдигне.