Ала тъй като не можеше по никакъв начин да каже на Пол за това, продължи да настоява, че приликите в хартията са просто съвпадение. Това бе поредното нещо, за което се наложи да лъже съпруга си — факт, който я изпълваше с огромно чувство за вина, сякаш бе извършила престъпление. След това Пол все пак разпореди да сменят ключалките, но това само наля още масло в омразата му към Минди Гуч и го накара да се закълне, че ще направи всичко възможно да изгони „тази жена“ от сградата.
Мария донесе обяда и постави платата на масата. След това сервира сребърни прибори от „Аспри“ и порцелан от „Тифани“, който според Били все още бил най-доброто, което може да предложи една светска дама.
— Кашкавалени бисквити! — изписка една от гостенките, като впери жадно очи в купчината златисти бисквити в кристалното плато в средата на масата. — Ана-Лиза, не трябваше! Очевидно си решила да ни угояваш!
14
Джеймс и без това си беше достатъчно невротизиран, но в последните дни преди излизането на книгата му той буквално се побърка. Мразеше се за това, което правеше — открай време презираше авторите, които на всеки половин час проверяват рейтинга си в сайтовете на „Амазон“3 и „Барне енд Ноубъл“4, и непрекъснато преравят интернет за отзиви и мнения. Новата му мания буквално го изцеждаше. Чувстваше се като луд, който си въобразява, че го преследват фурии. Обратната страна на тази мания се казваше Лола. В редките моменти на здрав разум Джеймс си казваше, че тя е нещо като главната съблазън — ярко, блестящо, неустоимо нещо, от двете страни с кукички. На повърхността отношенията им все още се ограничаваха в рамките на невинността, защото засега не се бе случило нищо друго, освен размяна на есемеси и няколко внезапни гостувания в апартамента му. Приблизително два пъти седмично тя се появяваше неканена при него и се отпускаше небрежно на сгъваемия стол в кабинета му като лъскава черна пантера. Той и без това бе отдавна готов да се предаде, но при дадените обстоятелства стръвта бе станала двойно по-неустоима поради факта, че тя веднага бе прочела книгата му и държеше да я обсъжда с него, като същевременно търсеше съвета му за Филип.
Да се омъжи ли за Филип? Разбира се, че го обича, обаче не иска той да се ожени за нея по грешните причини — от чувство за задължение. По този въпрос Джеймс се чувстваше раздвоен между желанието си да има Лола само за себе си и просто да я вижда в сградата независимо при какви обстоятелства. А тъй като не можеше да изрита собствената си съпруга и да инсталира на нейно място Лола, присъствието й на тринадесетия етаж като че ли беше по-добре от нищо. И така, той излъга, озовавайки се в неочакваното положение да дава съвет на двадесет и две годишно момиче.
— Всеобщото мнение по въпроса е, че човек все пак трябва да опита — запелтечи той. — А после винаги можеш да се разведеш.
— Не и аз! — отсече Лола. — Религията ми не го позволява.
Джеймс се зачуди коя ще да е тази религия, но на глас каза:
— Ала тъй като твърдиш, че обичаш Филип…
— Казах, че мисля, че го обичам! — поправи го тя. — Но пък съм само на двадесет и две! Как бих могла да знам със сигурност дали е така?
— Никога няма да знаеш със сигурност — рече Джеймс, като си мислеше за Минди. — Бракът е нещо, което просто си продължава вечно, освен ако единият не реши да му сложи край.
— Ти имаш голям късмет! — въздъхна момичето. — Взел си своето решение. И освен това си гений! Когато книгата ти излезе, ще натрупаш милиони долари!
Тайните гостувания продължиха няколко седмици, а после дойде и великата сряда, когато издателят на Джеймс трябваше да получи предварителния отзив за книгата му от „Ню Йорк таймс букривю“. Лола се появи още сутринта, като му донесе подарък — плюшено мече „за късмет“, както се изрази тя. Обаче Джеймс бе вече прекалено нервен, за да оцени подаръка, и разсеяно го напъха в и без това претъпкания килер.
Всичко зависеше от този отзив в „Ню Йорк таймс букривю“. Като автор, чиято предишна книга се бе продала само в седем хиляди и петстотин екземпляра, сега само шумните хвалебствия биха могли да го спасят и да разбият бариерата на предишните му скромни продажби. Представяше си това разбиване като незаконно нахлуване през покрива на шоколадова фабрика, което на свой ред го караше да се чуди дали вече е с всичкия си.