— Така е. Ужасно е! Ако не беше Филип, направо нямам представа какво щях да правя!
— Филип е сладур — отбеляза Шайфър.
Лола се съгласи. А после, посипвайки сол в раната, добави:
— Имам голям късмет с него!
И сега, като преповтаряше всеки миг от тази среща, Шайфър се вторачи с горчивина в образа си в огледалото.
— Готова си! — обяви гримьорката и за последен път тупна пухчето с пудра върху носа й.
— Благодаря ви! — изрече учтиво актрисата. После влезе в спалнята си, облече си взетата под наем рокля, сложи си взетите под наем бижута и извика помощничката си, за да й вдигне ципа. Сложи ръце на кръста, въздъхна и обяви: — Мисля да се изнеса от това място! Имам нужда от по-голямо жилище!
— Защо не си намериш по-голямо жилище тук? Сградата е много голяма — изтъкна назидателно Карен.
— Писна ми от тази сграда! Вече не е това, което беше някога! Толкова много нови хора.
— О, някой май не е в настроение! — усмихна се Карен.
— Така ли? Кой? — поде закачката Шайфър.
А после Шайфър, Карен, фризьорите и гримьорите слязоха долу и влязоха в чакащата ги пред входа лимузина. Карен отвори чантата си, извади оттам няколко листа, прегледа бележките си и започна да излага програмата й за седмицата:
— Така! — обяви. — От „Шоуто на Летърман“ потвърдиха за вторник, а Майкъл Корс ти изпраща три блюда, за да ги опиташ. Хората на Мерил Стрийп питат дали ще можеш да участваш в някакви поетични четения на двадесет и втори април. Според мен идеята е много добра, защото щом го организира Мерил, значи е класно. После. В сряда снимките ти започват в един следобед, така че сложих фотосесията ти за „JvIapu Клер“6 за шест сутринта, за да ти се махне от главата — репортерът ще дойде още във вторник на снимачната площадка, за да вземе интервюто от теб. В петък вечерта президентът на Бушерон ще бъде в града и те кани на частна вечеря за двадесетима. Мисля, че и там е добре да отидеш — няма да боли, а освен това може да решат да те използват за някоя рекламна кампания. А в събота следобед от телевизията искат да заснемат няколко пилотни сцени. Опитвам се да го уредя за следобеда, за да можеш сутринта да си починеш мъничко.
— Благодаря — кимна унило Шайфър.
— Какво ще кажеш за Мерил?
— Много е далече още. Дори не знам дали ще бъда жива на двадесет и втори април!
— Аз бих се съгласила — отсече Карен.
Гримьорката вдигна тубичка с гланц за устни и Шайфър се приведе напред, за да оправят устните й. После извърна глава и стилистката набухна косата й, след което я напръска с лак.
— Би ли ми припомнила отново как точно беше името на тази организация, където отиваме? — обърна се към Карен.
— Международен съвет на дизайнерите на обувки. МСДО. Парите ще отидат за пенсионния фонд на обущарите. Даваш наградата на Кристиан Лубутин и ще седиш на неговата маса. Думите ти ще бъдат на аутокюто. Искаш ли да ги прегледаш предварително?
— Не, благодаря — отговори Шайфър.
Колата зави на Четиридесет и втора улица.
— Шайфър Даймънд пристига — обяви Карен в мобилния си телефон. — След няколко минути сме при вас. — Изключи и се загледа в огромната върволица лимузини и фотографи и в тълпата от зяпачи, събрала се зад полицейските заграждения. — Всички обичат обувки! — отбеляза, като поклати глава.
— Били Личфийлд там ли е вече? — попита Шайфър.
— Ей сега ще разбера! — отсече Карен. Говореше в телефона си, сякаш беше уокитоки. — Били Личфийлд пристигнал ли е? Добре, но не ви пречи да проверите! — Пауза. Затвори телефона и обяви: — Там е!
Колата беше насочена от двама мъже от охраната, единият от които отвори вратата. Първа излезе Карен и след като размени няколко думи с две жени, облечени в черно и със слушалки на главите, направи знак на Шайфър, че вече може да излиза. Тълпата зажужа и след малко се включиха светкавиците.
Шайфър откри Били Личфийлд да я чака точно зад вратата.
— Още една бляскава вечер в Манхатън, а, Били? — отбеляза тя и го хвана под ръка. Автоматично беше спряна от млада жена от „Уименуеър дейли“, която я попита дали може да я интервюира, а после от млад мъж от списание „Ню Йорк“. Така че докато двамата с Били успеят да стигнат до тяхната маса, измина още половин час. Докато си проправяха път през тълпите, Шайфър прошепна: — Филип продължава да ходи с онази отвратителна Лола Фабрикънт!
— Теб все още ли те вълнува това? — попита Били.
— Да. А не би трябвало.