Според официалната масонска пропаганда „Масонството е международно тайно мъжко сдружение с йерархично устройство и с традиционен ритуал, култивиращо присъщите на човешката природа добродетели и ратуващо за мир“. Пак според официалната масонска литература класическото масонство се основава на неизменното присъствие на Великия архитект на Вселената и на първенствуващото значение на човека като върховен смисъл на битието.
Какво значи това? Виждаме веднага, че за масоните не Бог, а човек има първостепенно значение. Тук се експонира една позната от векове идея за стремежа на богоборците да станат богове. Тя идва от древните вярвания на зороаст-ризма, асировавилонските религиозни идеи и талмудическия юдаизъм. По-късно ересите, които пронизват историята на ранното християнство и които избиват в откровена антихристиянска битка през Средновековието в лицето на гностици и манихейци; на различните ордени като Тамплиерите, Розенкройцерите, Катарите, Албигойците, които привидно се градят върху християнството, но търсят пътища към унищожението му; на антицърковната борба на дейците от т. нар. Просвещение като Волтер, Хобс и последователите им, които директно отричат Бога и провъзгласяват човека за Бог; на Реформацията, която чрез Лутеранството, Калвинизма и десетките им разклонения зачерква всички постулати и тайнства на Светата Христова Апостолска църква такава, каквато ни я завеща Христос; на революциите през ХУН и ХУШ век, които разрушават европейските монархии и нанасят удар върху църквата; на отделянето на Запада от Източноправославната църква и изолирането му. На предателската роля спрямо Изтока от страна на Запада при нахлуванията на исляма; в отглеждането и пускането в ход на болшевизма от капиталистическа Америка и Западна Европа като унищожител на Православния Изток през ХХ век. Целият период на двете хилядолетия след Христа е бил битка на богоборческата идея с идеята за Христос- Спасител.
Масонството е концентрация на тази богоборческа идея. Какво означава например твърдението, че масонството се основава на неизменното присъствие на Великия архитект на Вселената, както пише във всяка официална масонска енциклопедия? Кой е този Велик архитект? Никъде в про-масонските енциклопедии и изследвания не се говори за Исус Христос като за Спасител на човечеството и Син Божи. А в християнството Христос не се представя като „Архитект“. Това понятие идва от юдейската легенда за строежа на Соломоновия храм, която стои в дъното на масонската идеология. Той символизира Царството Божие на земята. А тайната за строежа на този храм отнася в гроба си неговият строител - Хирам. Оттогава масоните търсят тази тайна. Което значи, че търсят пътя към божественото без Бога. А това може да бъде постигнато само като в класическия сюжет на „Фауст“ (пиеса, която масонът Гьоте пише като програмно съчинение 60 години) чрез сделка със Сатаната, който ти дава всичко земно, за да ти вземе душата.
Тези, на които това им се струва само приказка, са обикновени атеисти. Те стигат до първите три степени на масонството - т. нар. синьо масонство. За тях ложата остава цял живот един клуб, в който можеш да завържеш връзки с влиятелни хора. Вярно, има разни странни ритуали, но такава е традицията, казват си те.
Други обаче, по-малко на брой, но по-посветени, стигат до върховете на масонските тайни общества. Там вече степените могат да бъдат 33 или 99. За тях Сатаната не е драматургичен образ, а реалност. Поклонението пред него и сделката с него пък са задължителна част от „просветлението“. Това съвсем директно го обяснява „папата“ на масоните - Албърт Пайк. През 70-те и 80-те години на Х1Х век той е Велик магистър в Главната директория на Вашингтон, Велик командор на Върховния съвет на Чарлстън, което значи лидер на американските масони и Суверенен Понтифик на вселенското франкмасонство, което вече го прави и световен вожд на масоните. През 1871 г. Пайк издава книгата „Морал и догма“, която до ден-днешен е „библията“ на световното и особено американското масонство. В тази книга Албърт Пайк пише: „Всички ние, заемащи високи степени, трябва да съхраним масонската религия в светлината на луцеферианската доктрина.“ Тук трябва да поясним, че тази доктрина произлиза от името на Луцифер -ангелът, който се възгордял, искал да измести Бога и беше низвергнат, както учи Светото писание на християните. Висшите масони обръщат обаче този сюжет и казват: Луцифер е истинският бог, а другият - не. Пайк казва буквал-но: „Да, Луцифер е бог, но за съжаление Адонай (староеврейското име на християнския Бог) също е Бог. При висшите сили не може да има светлина без сянка, красота без грознота, бяло без черно... Така ние идваме до приемането на доктрината на сатанизма. Това е истинската и чиста философска религия - да се вярва в Луцифер, който е равен на Адонай.“