Сано се дръпна от Ногучи и застана до прозореца. Скръсти ръце, взря се в тъмните хартиени прозорци и бавно изрече:
— Какъвто и да е, Токугава Цунайоши е нашият върховен господар! — а вътрешно се запита на какво ли бъдеще можеше да се надява, ако останеше на милостта на Янагисава. — Шогунът иска да заловя убиеца. Не мога да не се подчиня на заповедите му. Да не говорим, че това може би ще е единственият ми шанс да прославя името на рода си.
Ногучи отново се приближи до него:
— Приятелю, нима не разбираш, че ако предизвикаш Янагисава, ще загубиш поста си, какво остава да заслужиш почести!?! — той спря, за да си поеме дъх, и после продължи: — Сайго Казуо, Мияги Коджиро и Фусей Мацугае. Чувал ли си тези имена?
— Да. Бяха съветници на негово превъзходителство.
— Точно така — бяха. Всеки от тях имаше значително влияние върху шогуна, но когато Янагисава се издигна, един по един изпаднаха в немилост. Сайго завърши дните си като инспектор по пътищата далеч и на север. Мияги почина от треска, но разправят, че Янагисава лично поръчал убийството му. Ами Фусей? Официално извърши сепуку, защото го обвинили, че злоупотребява със средства от хазната. Кой знае каква е истината всъщност… — Ногучи замълча, а после добави: — На всички е ясно, че дворцовият управител безмилостно отстрани тези мъже като ненужни спънки по пътя си към върховната власт, а шогунът не помръдна и пръста си да ги спаси.
Сано го погледна изненадан. Бе чувал слухове за машинациите на Янагисава, но не чак такива.
— Допускам възможността нещо подобно да се случи и с мен — каза той, като се опитваше да звучи по-смело, отколкото се чувстваше. — Но мой дълг е да заловя Убиеца Бундори.
Ногучи отрони тъжна въздишка и коленичи на пода.
— Сано сан. Моля те, вслушай се в разума. Не се съсипвай с това разследване. Когато видиш шогуна, кажи му, че трябва да прехвърли работата на полицията. Ти си интелигентен, можеш да намериш начин да го сториш, като запазиш достойнство и пред себе си, и пред него. А Янагисава ще ти помогне… дори може би ще те възнагради, че си избрал да му се подчиняваш. И остави тази работа на полицията. Те разполагат с нужните хора… И с одобрението на Янагисава… — главният архивар с жест покани Сано да седне срещу него и продължи: — Послушай ме, преди да е станало твърде късно… — Сано остана прав и Ногучи каза смирено: — Обмислял ли си всички последствия? Докато ти се мъчиш сам с разследването, Убиецът Бундори продължава на воля да взима своите жертви. Колко хора могат да бъдат спасени, ако отстъпиш!
Последната реплика попадна право в целта и Сано скри неудобството си, обръщайки се с гръб към Ногучи. Можеше да приеме опасността за себе си, но имаше ли право да рискува живота на невинни хора заради принципите и амбициите си? Пое поръчението с надеждата, че ще стори добро, а се озова в положение, при което разследването му застрашаваше други хора. Но как би могъл да предположи, че някой ще му пречи да хване масов убиец, който тероризира града? Той се обърна бавно с лице към началника си.
— О, май вече разбираш — каза Ногучи с бащинска усмивка.
— Не! — Сано бе поел дъх да отвърне „да“, но отрицателният отговор се изплъзна между устните му, за да даде воля на онази непримирима, вечно търсеща истината част от душата му. — Длъжен съм да открия Убиеца Бундори и да го предам на правосъдието. Ще ми помогнете ли?
Ногучи отмести поглед и замълча. Плахият благ архивар искаше да помогне на своя приятел, но се страхуваше от наказанието на Янагисава. Сано замълча също и търпението му се оказа печелившо. Ногучи въздъхна и се надигна тромаво.
— Е, добре. Ела, но, моля те, не казвай никому, че съм ти съдействал.
После взе една лампа и го поведе навън през задната врата. Минаха по пътеката във вътрешната градина и стигнаха до голям склад без прозорци. Дебелите му варосани стени и солиден керемиден покрив предпазваха от пожар ценните документи и ръкописи. Ногучи отвори масивната врата с железен обков. Отвътре ги лъхна възкисел мирис на плесен. Когато влязоха, трептящото пламъче от лампата на главния архивар освети многобройни метални сандъци, надписани с етикети и подредени покрай стените. Сано забеляза, че те не следват някакъв специален ред: „Бунтът Шимабара“11 стоеше между „Режимът Ашикага“12 и „Нобуо“ — известния поет, починал миналия месец.