— Като всички нас, милорд! — отвърна с дрезгав глас Варен. Графът премигна срещу падащия около тях сняг. — Обаче без продоволствие няма да можем да издържим дълго тук на това време.
Когато хората на краля се отправиха обратно към Нефин, за да се съберат с останалата част от армията, снегът заваля по-силно, покривайки телата на мъртвите и засипвайки огъня.
33
Водите на пролива Менаи бяха задръстени от големи лодки, запълнили тесния канал, където водата се пенеше от бързо нахлуващия прилив. Лодките непрекъснато се издигаха и спускаха и мъжете трябваше да наблягат здраво на веслата. Въздухът трептеше от думкането на барабани. Отпред в пролива се издигаше дълга ивица земя, над която небето беше изпъстрено в синьо и сиво. Снежните бури, които връхлитаха една след друга от януари над северната част на Уелс, си бяха отишли, но по високите части снегът все още се белееше сред тъмната почва. На един хребет, който се издигаше от бреговата ивица при Ангълси, горяха сигнални огньове, които предупреждаваха тези в полетата оттатък какво се задава.
Робърт се хвана за борда, когато лодката се издигна над една вълна. Априлският студ опъваше кожата на лицето му, но останалата част от тялото му, покрита с броня, беше предпазена от него. Правеше го по-едър и трудно подвижен в тясната лодка. Трикото беше покрито с броня, привързана с колан, а върху нея имаше туника, ризница и сюртук. Ризницата беше на червеникави петна от ръждата. Усещаше миризмата на метала. Край него хората му се бяха свили между гребците заедно с други рицари. Оръженосците стояха прави най-отзад и държаха конете. Отпред, върху палубата на един кораб, имаше ствол, настръхнал от шипове и омотан с вериги. Около него седяха приведени пехотинци с увити в плат ръце. Всички гледаха към острова, който се издигаше пред тях. Сега познатите на Робърт лица бяха станали по-малко. Миналия месец към тях се бяха присъединили много хора, когато проходите през планинските прегради на Кадър Идрис и Сноудън бяха станали проходими, а от топящите се по върховете снегове потоците се бяха превърнали в реки. Другите, които познаваше от самото начало на войната, изглеждаха почти неузнаваеми заради отслабването през зимата. Някога закръглените им и бодри лица сега бяха измършавели, с увиснала кожа и хлътнали очи.
След нападението срещу колоната на обоза крал Едуард беше поискал да отвърне на удара, но уелсците, които се движеха по-бързо пешком из скалистия терен, изчезнаха, а снегът затрупа следите им. Гневен и унижен, кралят се принуди да поведе армията си обратно в Конуи. Останали без провизии по време на похода, хората бързо отслабнаха. На втория ден вече пиеха разтопен сняг. На третия последваха първите смъртни случаи на войници, спали по-далеч от огньовете. Конете стъпваха сред все по-дълбоки преспи и рицарите бяха принудени да изоставят няколкото каруци, оцелели при нападението. Появилият се в края на четвъртия ден Конуи, чиито крепостни стени едва се забелязваха сред заобикалящата ги белота, им се стори като отговор на отправена молитва. Но успокоението им беше за кратко, след като икономът на краля преброи сред настъпилата напрегната тишина малкото чували с жито, останали в складовете на крепостта. На следващия ден вятърът се усили, задуха откъм морето и подгони вълните в устието. Небето, обагрено в отблъскващо зелено, се изпълни със снежинки, които заслепяваха хората по крепостните стени, взиращи се в хоризонта, да открият корабите от Петте пристанища5 и Ирландия, които трябваше да докарат продоволствие. Ветровете беснееха, в морето имаше вълнение и корабите не идваха.
Януари отмина, дойде февруари, а студът и гладът продължаваха. Дърветата в овощните градини на Конуи бяха изсечени за огрев. Последните овце бяха заклани. Виното и бирата свършиха бързо и скоро всички, включително и кралят, бяха принудени да пият вода, примесена с мед. Снежните виелици отминаха едва в края на февруари, оставяйки земята с огърлици от преспи. Морето най-после се успокои, а през разкъсаните облаци се показаха белите шапки на планинските върхове. Скоро след това, в един оловносив следобед, в устието бяха забелязани първите кораби. Хората по крепостните стени нададоха радостни викове, а от усмивките устните им се напукаха. След продоволствието от юг пристигнаха още хора, между тях и бащата на Хъмфри, унищожил бунтовниците, срещу които беше изправен в Брекън. Въпреки това кралят не се успокои, защото най-близките сили на Мадог, които се криеха някъде в планините над Конуи, го бяха тормозили през цялото време, докато траеха бурите.