Бузите на Робърт пламнаха и той наведе глава, защото си помисли, че мъжете в залата може да видят колко е засрамен.
В действителност никой не го гледаше. Вниманието им беше насочено към двамата мъже в двата края на масата, вперили един в друг очи в мълчалива война, едните черни и гневни, студени като стомана и надменни, а другите леденосини и презрително присвити.
— Нямам нищо против Робърт да остане. — Графинята се приближи до мъжа си и сложи ръце на раменете му, за да го успокои.
Графът промърмори нещо, докато жена му се настаняваше на специално приготвения за нея стол, покрит с възглавници, но Робърт не го слушаше. Прехапа устни, за да прикрие усмивката си, когато дядо му посочи пейката най-близо до него. Трима мъже на нея, сред които беше и самият главен стюард по коронациите, се сместиха, за да седне. Робърт забеляза ревнивия поглед на брат си Александър и от това победата му стана още по-сладка. После другите деца бяха изведени навън. Огледа се наоколо, докато сядаше, и видя, че до него е синеокият младеж, който му намигна. Наведе леко глава в нещо средно между кимване и поклон, несигурен дали младият мъж заслужава обикновена любезност или дълбоко уважение. В отговор младежът му се усмихна.
— Лорд-стюард! — започна дядото на Робърт. Резкият му, авторитетен глас накара мъжете около него да млъкнат. — Бихте ли открили нашия Съвет, като споделите с моя син и лорда на Айлей новините от кралския дворец, които сега научихме? — каза той и кимна към подобния на мечка мъж, облечен в кожи, който разговаряше с графа. — Ангъс, в писмото до теб те уведомих за лошите вести, станали причина за събирането ни тази вечер, но има и други подробности, които не можех да рискувам да разкрия в него и…
— Татко — прекъсна го графът, — предполагам, че преди да започнем, трябва да представим някои от хората. Нашите другари тук може и да се познават по име, но не всички са се запознавали лично. — Той не дочака отговор, а се изправи. Яркочервената му роба се надипли около него, когато посочи с ръка широкоплещестия мъж с черна лъскава коса, седнал на централната маса. — Сър Патрик, граф на Дънбар.
Робърт премести погледа си от строгото изражение на дядо си, когато баща му продължи.
— Сър Уолтър Стюарт, граф на Ментийт, и синовете му Александър и Джон. — Графът посочи с ръка трима мъже с еднакви червеникави коси и червендалести, покрити с лунички лица. После се обърна към лорда на Айлей, седнал от дясната му страна, облечен в кожи: — Сър Ангъс Мор Макдоналд. — След това кимна към седналия по-нататък на масата пълен мъж с открито изражение и синеокия младеж до Робърт. — И синовете му Александър и Ангъс Ог. — Баща му седна до графинята и разпери широко ръце: — Лейди Марджори и аз имаме честта да ви приветстваме в нашата банкетна зала въпреки обстоятелствата. — Той наведе глава към Джеймс, когато слугите влязоха с димящи съдини, пълни със задушено еленско, поръсено с ароматна мащерка. — Сега, лорд-стюард, можете да започнете. С нетърпение очаквам да чуя от вас всички подробности.
Робърт огледа масата, като се опитваше да свърже лицата на хората пред него с имената и историите за тях. Беше наясно, че се намира в компанията на някои от най-могъщите мъже в кралството. Само това беше достатъчно, за да се почувства по-малко засегнат от факта, че баща му не го спомена в представянията. Лорд-стюардът се изправи.
— На всички ви е известна съкрушителната истина, че нашият благороден крал и господар Александър умря миналия месец, докато яздеше с намерение да посети кралицата в Кингхорн. В бурята се е отдалечил от ескорта си. Изглежда, че конят му се е подхлъзнал и е паднал с него от скалата. Вратът му е бил строшен при падането.
Мрачните думи на лорда бяха придружени само от стърженето на черпаците в супниците, докато слугите чакаха да започнат да сервират първо на централната маса. Миризмата на месо изпълни ноздрите на Робърт, докато един слуга сипваше гъстата яхния в тренчъра3 пред него. Дебелото парче хляб имаше вдлъбнатина по средата, в която да се събира сосът. Момчето погледна към баща си и забеляза, че той слуша внимателно. Потърси пипнешком лъжицата, но видя, че не му бяха дали. Слугата продължи покрай редицата мъже, но Робърт не посмя да го извика. Не беше ял от сутринта и стомахът му къркореше.
— Веднага след като тялото му беше открито, Комъните се опитаха да установят контрол. — В спокойния тон на лорда се усетиха гневни нотки. — За щастие много от кралските служители бяха в Единбург за съвещанието на Съвета и успяхме да попречим на амбициите им. — Той кимна към графа на Дънбар. — Сър Патрик и аз с подкрепата на епископа на Глазгоу наложихме да бъде избран съвет от шестима настойници. Те ще управляват, докато бъде коронясан нов крал.