— Претенциите на баща ми спрямо трона не са само според закона за първородството. Той беше посочен за евентуален наследник от бащата на краля!
Мъжете заговориха едновременно, а Робърт се вгледа в дядо си. Веднъж, преди няколко години, старият лорд му беше говорил за това. Добре си спомняше гордостта, изписана на лицето на дядо му, когато му беше разказал с големи подробности за деня, в който крал Александър II го посочил за свой наследник. Били на лов и кралят паднал от коня. Не се наранил тежко, но случката очевидно станала повод да се обезпокои, защото накарал всички придружаващи го лордове да паднат на колене в прахта на онази горска пътека. Там ги заклел да признаят сър Робърт Брус, в чиито вени тече кралска кръв, за негов наследник, в случай че умре, без да остави потомство. Тогава дядо му бил на осемнадесет години. Две години по-късно кралят се сдобил със син и кралската наследствена линия била продължена, но направеното обещание останало отпечатано в съзнанието на Брус през всичките последвали години. Робърт беше гледал на него само като на една невероятна история — вярна, но отнасяща се единствено за далечното минало, подобно на историите за ирландския герой Фион Макул, които неговият наставник му беше разказвал в Антрим. Сега, когато седеше в хола на баща си с тези видни мъже, историята придоби реалност, от която по гърба го полазиха тръпки. Дядо му можеше да стане крал. Разговарящите мъже започнаха да викат все по-силно и имаше опасност да се стигне до пререкания, когато лорд Анандейл се изправи. Огънят в огнището хвърляше червеникави отблясъци върху набръчканото му лице.
— Достатъчно! — резкият му глас прекъсна думите им и накара всички да млъкнат. — Обичах Александър не само както поданик обича краля си, но и както баща — сина си.
Робърт видя как бузите на баща му почервеняха при тези думи.
— Обещах да му служа до последния си дъх — продължи лордът, вглеждайки се поотделно в лицата на всички присъстващи. — А това означава да изпълня клетвата, която аз и всички ние сме дали — да признаем внучката му за наша кралица. Трябва да попречим на Джон Балиол да седне на трона. Трябва да пазим трона само за нея. Мъж, който наруши клетвата, не заслужава да живее — рече рязко той и седна отново на мястото си.
— Съгласен съм — каза Джеймс Стюарт в настъпилата тишина. — Но как да защитим трона? Ако Комъните възнамеряват Балиол да стане крал, няма да обърнат внимание на протестите на никого. Страхувам се, че имат достатъчно влияние в кралството, за да направят така, че това да стане със или без подкрепата на настойниците.
— Съветите и настойниците не са отговорът — отвърна лорд Анандейл — Мислих много върху това през дългия ни път дотук. Комъните разбират само от едно нещо и то е силата. — Той огледа присъстващите. — Трябва да поставим стоманен обръч около Галоуей. С поредица нападения ще завладеем главните крепости под контрола на джустисиара4 Джон Комън и хората на Балиол. С един удар можем да сложим край на присъствието на Комън в Галоуей и да представим Балиол като слаб човек, който не може да защити дори собствените си граници, камо ли пък да бъде крал. Ненавистта на дядо му към Комъните, които контролираха обширни области в Шотландия и в продължение на поколения имаха влияние в дворцовите среди, беше известна на Робърт. Когато първите Комъни прекосили Английското море с Уилям Завоевателя, те го направили не като лордове на богати имения в Нормандия, каквито бяха прадедите на Робърт, а като скромни чиновници. В тази си роля преуспели в Англия при поредица от крале след Завладяването и по-късно се насочили на север към Шотландия. Чрез покровителства и лукавства богатството им достигнало такива размери, че един Комън, а не мъж от клана Брус, станал първият нормандски граф на Шотландия и чрез женитба дори имал известни претенции за трона. Дядото на Робърт винаги беше твърдял, че синовете на писари нямат място сред благородниците. Изглежда, че открай време омразата на стария човек беше много по-дълбока от обикновено презрение. Робърт така и не беше разбрал причината и до този момент не му беше идвало наум да попита за нея.
— Трябва да се свържем с Ричард де Бърг — каза бащата на Робърт. — Графът на Ълстър с готовност ще даде оръжие и войници. Хората от Галоуей от дълго време са трън в задника му с нападенията си срещу Ирландия. Трябва също да уведомим и крал Едуард. Като шурей на Александър той ще поиска да има думата при определянето на наследника веднага щом като научи за смъртта му.
4
justiciar (истор.) — върховен съдия по времето на норманите и първите плантагенети. — Бел.прев.